Определение № 12006 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4161/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на М. Г., от гр. София, чрез нейния пълномощник срещу определение №3070/25.03.2025 г. по адм. д. № 10281/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 АПК другата страна-Съдийската колегия при Висшия съдебен съвет чрез процесуалния си представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Г., и.ф. административен ръководител – председател на Софийския военен съд (СВС), срещу решение на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 1.1 от протокол № 35 от заседанието на тази колегия, проведено на 24.09.2024 г., с което решение същата не е назначена за председател на СВС. С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане жалбата на М. Г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Обжалваното решение на СК на ВСС не попада в категориите решения, подлежащи на оспорване по чл. 194а, ал. 5 и чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ, а именно: решението за недопускане на кандидат до участие в избора и решението за назначаване на спечелилия кандидат. В приложимата в процесния случай уредба, в раздел 2а, глава 9 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидено обжалване само на два от актовете в производството - актът-решение, с което не се допуска кандидат до участие в избора, и крайния акт за назначаване на спечелилия кандидат. Съответно това са разпоредбите в чл. 194а, ал. 5 и чл. 194б, ал. 4 от ЗСВ, като настоящият акт не попада в нито една от двете хипотези. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебноадминистративно производство. Отсъствието на годен за съдебно обжалване по реда на АПК административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по подадената жалба. Определението е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон. Според разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на кандидата, който отговаря на изискванията по чл. 164 и чл. 169, ал. 1, като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2, а според чл. 194б, ал. 5 ЗСВ решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4 може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. В случая с обжалваното решение на ВСС жалбоподателката Г. не е избрана на председател на Софийския военен съд. Това решение не е изключено от съдебен контрол от заинтересовани лица и същото е годен за обжалване административен акт. Действително разпоредбата на чл. чл. 194б, ал. 5 ЗСВ сочи, че решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет по ал. 4, тоест решението за назначаване на кандидат, може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. По принцип правоприлагането е подвеждане на фактите под правната норма, тълкуването е дейност по установяване точния смисъл на правната норма, дейност по установяване съдържанието на правнонормативната мисъл. При правоприлагането е необходимо тълкуване и чрез тълкуването се цели да се изясни нормотворческата воля. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че законодателната воля е да се обжалват всички решения на ВСС, с които се назначава или респективно се отказва назначаването на определен кандидат. В хипотезата на отказ за назначаване на определен кандидат на определена длъжност е налице годен за обжалване административен акт, тъй като разпоредителната част на акта, издаден от ВСС уврежда законно признати права на жалбоподателката. Да се ограничи обжалваното само до обжалване на позитивните решения на ВСС за избор на определен кандидат за определена длъжност означава да се ограничи качеството на волеизявлението на оторизирания ВСС за отказ за избиране на определен кандидат на определена длъжност извън вложената от законодателя воля съгласно чл. 194б, ал. 5 ЗСВ, тоест да се въведе ограничение за обжалване на определени категории актове на ВСС. Такъв акт е безспорно административен акт, тъй като е волеизявление на огран, определен от закона, което волеизявление уврежда законно признати права на жалбоподателката. За нея е налице правен интерес от обжалването му с цел премахване на неблагоприятни за нея правни последици. Ирелевантно е в случая как е озаглавен актът и под каква форма е изразено волеизявлението на органа. Налице е акт, имащ белезите на индивидуален административен и като такъв подлежащ на обжалване. Именно жалбоподателката е засегната от разпоредителната част на акта и същата има активната легитимация да обжалва акт на ВСС със съдържание като оспорения. В разглеждания смисъл е и трайната преобладаваща практика на Върховния административен съд-адм. д. № 2264/2016 г., адм. д. №394/2016 г., адм. д. 2761/2023 г. на Върховния административен съд. Предвид изложеното, като е приел липса на годен за обжалване административен акт и е оставил без разглеждане жалбата на М. Г. срещу решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 1.1 от протокол № 35 от заседанието на колегията, проведено на 24.09.2024 г., прекратявайки производството по делото, съдът е постановил противоречащо на приложимия закон определение. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав