Определение № 519 от 04.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4446/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на "Лидер Инвестмънт-2016" ООД, чрез адв.Г., преупълномощена от Адвокатско дружество "М. М. и съдружници", представлявано от адв.М., за допълване на постановеното по настоящото дело определение №4974/03.11.2025г. в частта за разноските, като Агенцията по вписванията бъде осъдена да заплати на дружеството направените от него разноски при разглеждане на делото пред касационната инстанция, възлизащи на сумата 99 966 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата Агенция по вписванията, чрез процесуалния представител адв. В. П., изразява становище за нейната неоснователност, респ. моли за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност на размера му. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата по чл. 248 ГПК е за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и е допустима - подадена е от легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по гр. д. №4446/2024г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба на Агенцията по вписванията, срещу решение №937/14.08.2024г. по гр. д. №2054/2023г. Софийския апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е уважил предявения от "Лидер Инвестмънт-2016" ООД срещу Агенция по вписванията иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.49 ПВп за заплащане на сумата 1 124 648 лева, представляваща левовата равностойност на 575 023,45 евро - обезщетение за вреда, изразяваща се в сума, заплатена на продавача по договор за покупко-продажба на недвижими имоти с идентификатори [№] и [№], сключен с нотариален акт №56/19.05.2017г., том III, рег. №3553, дело №271/2017г. поради невписване права на трети лица в издадени от Служба по вписванията - София удостоверения за тежести с изх. №21401/2017г. и изх. №21402/2017г. от 25.05.2017г., която сума е равностойна на реалната площ от имотите, собствена на трети лица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й плащане. С определение №4974/03.11.2025г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Със същото съдът не се е произнесъл по направеното своевременно искане на ответника по касационната жалба "Лидер Инвестмънт-2016" ООД за присъждане на разноски. Актът е с приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което съдът е длъжен да се произнесе по искането за разноски. Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение ангажира, на основание чл.78, ал.1 ГПК, отговорността на жалбоподателя-ответник по иска към ищеца за направените от последния разноски пред касационната инстанция. За разглеждане на делото от касационната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 99 966 лв. с ДДС – разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2023 г., платени по банков път, видно от представения договор, фактура, проформа фактура и платежно нареждане. Допустимо и основателно е направеното от Агенция по вписванията, чрез адв. П., възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като за администриращия касационната жалба съд и за Върховния касационен съд не съществува задължение за изпращане на подадения отговор на касационната жалба и приложенията към тях на касатора и предвид обстоятелството, че пред касационния съд не е провеждано открито съдебно заседание, възражението за прекомерност, направено в срока за подаване на отговор на молбата по чл. 248 ГПК, е заявено своевременно. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, неговия предмет, изложените в касационната жалба оплаквания и поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, които се изчерпват с подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание /производството пред ВКС е приключило с определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение/, както и че съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 51111, 80 евро /равностойни на 99 966 лв. с ДДС/, е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и като такова следва да бъде намалено до сумата от 18 406.50 евро с ДДС /равностойни на 36 000 лв. с вкл. ДДС/. Предвид изложеното, постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК следва да се допълни на основание чл. 248 ГПК, като се постанови осъждане на касатора да заплати на ответника по касация разноски в размер на 18 406.50 евро с ДДС за касационното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение