Определение № 197 от 15.04.2024 г. на ВКС по н. д. № 324/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, т.1 от НПК по повод спор за подсъдност между Районен съд – Плевен и Районен съд – Левски, повдигнат от последния. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете за установено следното: В РС – Плевен е било образувано анд № 467/2024 г. по повод постъпила жалба от А. М. И. срещу наказателно постановление № 23-0938-002887 от 15.09.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ ОД МВР- Плевен. Въз основа на информацията за мястото на извършване на нарушението, извличаща се от погрешно изпратено от административнонаказаващия орган наказателно постановление със сходен номер (22-0938-002887), но издадено на 12.08.2022 г. за друго лице (М. Й. В.), съдията-докладчик е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Левски. След получаване на делото в РС – Левски и в рамките на образуваното анд № 56/2024 е изискано наказателното постановление от 15.09.2023 г., срещу което в действителност е била подадена жалба от А. И.. Въз основа на постъпилите материали с разпореждане № 43 от 29.03.2024 г. съдията докладчик е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като е съобразил, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е извършено на територията на гр. Плевен. Поради това е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да го разгледа е Районен съд – Плевен. Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН местно компетентен да се произнесе по постъпилата жалба срещу наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на лицето е районният съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. В процесния случай е несъмнено изяснено, че съобразно посоченото в акта за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление за мястото на извършване на нарушението по ЗДвП е посочена територията на гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов“, така както се твърди и в самата жалба. При тези данни, прекратяването на първоначално образуваното производство е било неоснователно, независимо от различната информация, извличаща се от погрешно приложената от наказващия орган преписка, неотносима към депозираната жалба на А. И.. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение