Решение № 4244 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 19/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Р. Е. Н., [ЕГН] от гр. Хасково, [улица], чрез адвокат В. Челебиев- АК - Хасково, със съдебен адрес гр. Хасково, ул. "П. Р. Славейков" № 3, офис 8, адв. Челебиев, против решение № 7957/03.11.2025г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 1053/2025г. С него се отхвърля жалбата й срещу Решение № 1012-26-129-1 от 14.04.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01874859 от 24.03.2025г. на контролен орган на ТП на НОИ-Хасково. Със задължителните предписания се разпорежда на Р. Е. Н. с ЕИК/код по БУЛСТАТ180073552/ да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 10.06.2015 до 16.08.2017 с вид осигурен 13, декларация образец № 1 и за периода 28.05.2018 до 06.12.2020 с вид осигурен 13, декларация образец №1. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Сочените касационни основания по 209, т. 2 и т. 3 АПК не са конкретизирани в съдържанието на жалбата. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на останалите страни, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Е. Н., чрез адвокат В. Челебиев срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Хасково. Поддържат се доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел за установено от фактическа страна, че правно организационната форма на земеделски стопанин не отговаря на действителното фактическо положение, тъй като в процесните периоди се установява че не се произвежда продукция, предназначена за продажба, поради което липсата на тази материална предпоставка, опорочава статута на самоосигурено лице като земеделски стопанин и правните последици свързани с него по КСО. Решението е правилно. Съдът е разгледал по същество всички доводи и възражения на Р. Е. Н., обсъдил е доказателствата по делото, обсъдил е приложимата материална уредба и е извел обоснован фактически и правен извод за неоснователност на жалбата. Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на КСО урежда, че регистрирани земеделски стопани са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Установено е по безспорен начин, че няма продукция, предназначена за продажба, няма и регистрация на животновъден обект за производство на такава продукция, поради което изводите са в съответствие с действителното фактическо положение, поради което правилно се отказва признаване на качеството на осигурено лице в спорните периоди. При споделяне напълно на изводите на първата инстанция в мотивите към обжалваното решение, последното следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 102.25 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение