Определение № 2141 от 13.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4936/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Арет-90“ООД, чрез пълномощника адв.Е. П., с искане за допълване на определение № 1309 от 30.05.2023г., постановено по настоящото дело, като се присъдят направените от молителя разноски в касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата З. Ш. С., чрез пълномощника адв. В. М., оспорва молбата като неоснователна, с доводи, че в производството пред ВКС не е представено пълномощно и списък с разноски по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. По основателността на молбата съдът намира следното: С определението № 1309/30.05.2023г. по гр.дело №4936/2022г. съставът на ІV ГО на ВКС не е допуснал до касационно обжалване решение № 270 от 13.10.2022г. по въззивно гр.дело № 404/2022г. на Сливенския окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация-настоящ молител, съдържащо се в отговора на касационната жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие от 21.11.2022г., за защита в касационното производство ответникът по касация-„Арет-90“ ООД е договорил и платил на адв.Е. П., представляваща го пред ВКС, възнаграждение в размер 5 800 лева. С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал. 1 ГПК вр. чл. 78 ГПК следва да бъде уважена. Доколкото в случая от касатора З. С. не е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, при определянето размера на дължимите на молителя разноски съдът съобразява единствено реално направените такива (т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС). С оглед възраженията на касаторката, следва да се добави, че молба по чл. 248 ГПК би била процесуално недопустима поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК, когато с нея е поискано изменение на съдебния акт в частта за разноските. Положението е различно, когато със съдебния акт съдът изобщо не се е произнесъл по въпроса за разноските и страната иска допълване в този смисъл. Тогава липсата на списък по чл. 80 ГПК не би повлияла на произнасянето в производството по чл. 248 ГПК-т.8 и т.9 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, където е разяснена разликата между изменение и допълване на решението в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение