Определение № 913 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2093/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 35 от 02.01.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и по исковете ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД чрез „еднолично адвокатско дружество Д.“, представлявано от адв. Д. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 4088 от 14.12.2023 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на страната от 1 200 лв. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касаторите и ищци по делото Л. П. Х. и И. П. Х. чрез адв. С., с който се ангажира становище за неоснователност на молбата поради неотносимост на цитираните в нея номера на дело и на решение към настоящото производство, евентуално се иска намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 4088 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 2093/2023 г. на ВКС, III г. о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 42 от 09.02.2023 г. по т. д. № 653/2022 г. на Апелативен съд – Варна по касационната жалба на Л. П. Х. и И. П. Х.. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД не е подал отговор, не е взел становище по жалбата и не е ангажирал доказателства за разноски в касационното производство с искане за присъждането им до релевантния момент – датата на насроченото закрито заседание по чл. 288 ГПК, когато, поради недопускане на касационен контрол, е приключило разглеждането на делото пред настоящата инстанция (т. 11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). От ответното дружество липса сезиране на съда с изрично искане за разноски, въпреки благоприятния за него изход на делото, поради което такива не са му присъждани с определението, чието допълване се иска – арг. от чл. 81 и чл. 6 ГПК. В молбата по чл. 248 ГПК страната се позовава на подаден от нея отговор на касационна жалба против решение № 100/08.11.2021 г. по гр. д. № 435/2021 г., но по същото е образувано т. д. № 114/2022 г. на I т.о. на ВКС и постановено определение № 50645 от 01.12.2022 г. С последното в полза на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД са присъдени разноски в размер на 1 200 лева за касационното производство. Наведените твърдения са неотносими и нямат връзка с настоящото производство, тъй като касаят друго дело. Следователно, при съобразяване с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и липсата на заявено пред ВКС изрично искане от дружеството за разноски (с представяне на доказателства за реалното им извършване) в полза на тази страна не може да се присъдят такива. Това обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските и налага оставянето й без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,