Определение № 3341 от 10.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 2711/2024 г.

Производството по делото е образувано по молба на Д. А. - гражданин на Република Турция, представляван от адв. Ф. Р. от САК, и А. Х. А. от [населено място] - чрез пълномощник адв. Д. П. от АК Търговище, с която е поискано спиране на изпълнението на решение № 445 от 07.09.2023 г. по гр. д. № 432/2023 г. на Районен съд - Търговище, потвърдено с решение № 85 от 20.06.2024 г. по в. гр. д. № 293/2023 г. на Окръжен съд - Търговище, като мярка на обезпечение във връзка с подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303 и сл. ГПК. В молбата се излагат следните твърдения: С влязло в сила решение по гр. д. № 432/2023 г. на Районен съд - Търговище, потвърдено от Окръжен съд - Търговище с решение по в. гр. д. № 293/2023 г., е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.3 ЗЗД спрямо „Търговище сити център“ ЕООД (н.) и „А. транс“ ЕООД (н.) договор за продажба на дружествени дялове от 28.02.2020 г., с който Д. А. е продал на А. Х. А. всички дружествени дялове от „Сити контрол и каруош“ ЕООД. С депозирана пред Районен съд - Търговище молба вх. № 71107/02.09.2024 г. Д. А. поискал отмяна на решението по гр. д. № 432/2023 г. на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, като молбата е в процес на администриране. Междувременно, по предявен от „Търговище сити център“ ЕООД (н.) и „А. транс“ ЕООД (н.) срещу „Сити контрол и каруош“ ЕООД иск с правно основание чл.517, ал.4 вр. ал.3 ТЗ, пред Окръжен съд - Търговище било образувано т. д. № 52/2024 г. с искане за прекратяване на дружеството - ответник във връзка с парични задължения на Д. А. към дружествата - ищци. В исковата молба ищците се позовали на приетото в решението по гр. д. № 432/2023 г. на Районен съд - Търговище, че всички дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД принадлежат на длъжника Д. А.. Предвид така изложените твърдения и като поддържат, че изпълнението на влязлото в сила решение по гр. д. № 3432/2023 г. се извършва чрез предявения в производството по т. д. № 52/2024 г. иск с правно основание чл.517, ал.4 ГПК, насочен към осребряване на стойността на дяловете на Д. А., молителите правят искане да бъде спряно на основание чл.309 вр. чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на решение № 445 от 07.09.2023 г. по гр. д. № 432/2024 г. на Районен съд - Търговище чрез спиране на производството по т. д. № 52/2024 г. на Окръжен съд - Търговище. Искането е мотивирано със съображения, че съществува реална опасност за интересите на молителите производството за прекратяване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД да завърши и да започне ликвидация на дружеството по Глава ХVІІ от Търговския закон преди произнасянето на Върховния касационен съд по подадената молба за отмяна. В молбата е изразена готовност за внасяне на парична гаранция по чл.282, ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в молбата и на данните по делото, намира, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения: Съгласно чл.309, ал.1 ГПК, подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2 - ал.6 ГПК. По аргумент от чл.404, т.1 ГПК спирането на изпълнението е приложимо само за осъдителните съдебни решения, които се ползват с изпълнителна сила и подлежат на принудително изпълнение. Решенията, постановени по установителни и конститутивни искове, нямат изпълнителна сила и не подлежат на изпълнение, поради което за тях способът на чл.282, ал.2 ГПК е неприложим. Когато установи, че са налице предпоставките по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК, към които препраща чл.309 ГПК, Върховният касационен съд допуска исканата мярка на обезпечение, която се изразява в спиране на изпълнението на решението (предмет на обжалване с касационна жалба или на молба за отмяна), т. е. на предприетото по реда на изпълнителното производство принудително удовлетворяване на признатите с решението права. С подадената по делото молба е поискано спиране на изпълнението на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД за обявяване на договор за продажба на дружествени дялове за недействителен по отношение на лица, легитимирали се като кредитори на молителя Д. А.. Искът с правно основание чл.135, ал.3 ЗЗД е конститутивен и постановеното по повод на него съдебно решение не подлежи на принудително изпълнение, тъй като не се ползва с изпълнителна сила. Присъщата на това решение правна промяна настъпва по силата на закона и не може да бъде постигната принудително чрез способите на изпълнителния процес. Поради това и с оглед очертаното по-горе приложно поле на разпоредбата на чл.282, ал.2 (и ал.3) ГПК по отношение на решението по гр. д. № 432/2023 г. на Районен съд - Търговище не може да бъде постановено спиране на изпълнението по смисъла на чл.309 ГПК вр. чл.282, ал.2 ГПК. Неоснователността на молбата, по повод на която е образувано делото, произтича и от обстоятелството, че в хипотезите на чл.282, ал.2 и ал.3 ГПК, относими и към производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК по силата на чл.309 ГПК, Върховният касационен съд може да постанови само спиране на изпълнението на съответното съдебно решение, не и други обезпечителни мерки, какъвто характер има спирането на производството по образуваното пред Окръжен съд - Търговище т. д. № 52/2024 г. Тезата на молителите, че чрез предявяване на иска по чл.517, ал.4 ГПК се осъществява принудително изпълнение на решението, с което е уважен искът по чл.135, ал.3 ЗЗД, не може да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл.282, ал.2 ГПК, след като по реда и на основание чл.282, ал.2 ГПК може да бъде спряно само същинското принудително изпълнение, приложимо за съдебни решения, които се ползват с изпълнителна сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,