Определение № 407 от 11.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на И. В. К. чрез адв. Н. П. срещу определение №217 от 25.03.2014г по ч. гр.д № 160/2014. на Пазарджишки окръжен съд ,с което е оставена без разглеждане, като недопустима постъпила частна жалба срещу разпореждане от 09.12.2013г на Пазарджишки РС ХІ състав ,с което е върнато като просрочено възражението на длъжника в заповедно производство по чл. 410 ГПК Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението Възражението е било подадено на основание чл.423 ГПК, което не е съобразено от съдилищата. Не е съобразено и това ,че възражението не е просрочено .Нарушава се правото на длъжника да получи защита. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Въззивният съд е изтъкнал, че обжалваното разпореждане по чл. 415 ал.1 ГПК за връщане на възражението на длъжника по чл. 414 ал.1 ГПК като просрочено (чл. 414 ал.2 ГПК ) е акт на заповедния съд с констативен характер, който не подлежи на самостоятелно обжалване. В обжалваното определение по същество правилно е съобразено задължението на въззивния съд да следи за допустимостта от обжалване, тъй като заповедното производство е било образувано по заявление на основание чл. 410 ГПК. Както при основанието на чл. 410 ГПК, така при заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК длъжникът има право на защита срещу констатацията на заповедния съд, че възражението е недопустимо като подадено след срока по чл.414, ал.2 ГПК, но редът за това е различен. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал.2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, както е в случая, тъй като е предвиден друг ред за защита - обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение /чл.407 ГПК/. По делото все още не са извършени процесуалните действия и не са постановени актовете ,които да създадат предпоставките и дадат основание на настоящия частен жалбоподател да се позовава на възможността по чл. 423 ГПК през въззивен съд. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о