Определение № 4842 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 12358/01.07.2025 г. на Т. Г. А., чрез адвокат М. К., срещу определение № 2868 от 04.06.2025 г. по ч. гр. д. № 647/2025 г. на ВКС, І г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Т. Г. А. частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определение № 436 от 18.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 225/2024 г. на Видинския окръжен съд в частта, с която е отхвърлено искането на Т. А. по чл. 22 ГПК за отвод на съдебния състав, и е прекратено производството по ч. гр. д. № 647/2025 г. на ВКС, І г. о., в посочената част. В атакуваното пред настоящия съдебен състав определение е изложено, че ВКС е сезиран с частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу определението на въззивния съд в частта му, с която е отхвърлено искането на Т. Г. А. по чл. 22 ГПК. Прието е, че в посочената част частната жалба е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане - определението, с което е оставено без уважение искане по чл. 22 ГПК за отвод на съдебен състав, не подлежи на обжалване, тъй като нито има преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта му е предвидена изрично в закона. Възможността за самостоятелна преценка на законосъобразността му от горната инстанция е изключена. Такава би се осъществила при евентуално обжалване на съдебния акт, приключващ производството, по което е направено искането за отвод. Жалбоподателката намира определението на ВКС в обжалваната от нея част за недопустимо. Твърди, че ВКС, състав на І г. о. се е произнесъл извън предмета на частната жалба, с която е бил сезиран, тъй като последната е насочена само срещу въззивния акт относно разноските. Настоящият съдебен състав на ВКС, ІІ г. о. намира частната жалба, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. В частната касационна жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 647/2025 г. на ВКС, І г. о., изрично е визирано, че определение № 436 от 18.09.2024 г. по в. гр. д. № 225/2023 г. на Окръжен съд – Видин се обжалва в частта му, с която е оставено без уважение искането на Т. А. за отвод на съдебния състав, като са изложени самостоятелни подробни доводи за неправилност на акта в тази му част. Ето защо обосновано сезираният с частната жалба съд е приел, че пред него е атакувано определението на Окръжен съд – Монтана и в частта по чл. 22 ГПК. Тъй като става дума за съдебен акт, който не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, правилно частната жалба е оставена без разглеждане в посочената част. Изложеното обуславя потвърждаване на определението на ВКС в атакуваната част. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,