Решение № 5823 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1099/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. С. Д. от гр. Велико Търново, действаща като законен представител на А. А. И., чрез процесуален представител адвокат М. Шаркова, срещу решение № 4016/09.12.2025 г. по адм. дело № 711/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-Е113-01-1970/15.08.2025 г, издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която е отказано заплащане за заявена медицинска услуга – диагностични и лечебни процедури (вкл. оперативно лечение) по заявление № Е113-01-1266/30.05.2025 г. в болница Централ, Аташехир, Истанбул, Турция на А. А. И.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, както и оплаквания за необосноваността му, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е изложил мотиви защо кредитира с доверие заключението на съдебномедицинската експертиза, което е оспорено като непълно и неправилно. Твърди, че не е приложен принципът за съблюдаване най-добрия интерес на детето. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендира се присъждане на разноски по делото, включително за адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от Закон за адвокатурата. Ответникът - управителят на НЗОК, чрез процесуален представител Е. Рафаилов с представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Като намира първоинстанционното решение за обосновано и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обоснована преценка относно липсата на предпоставките за одобряване заплащането на лечение в чужбина, счита, че следва да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е № РД-Е113-01-1970/15.08.2025г., издадена от управителя на НЗОК, с която е отказано одобряване на заплащането на диагностични и лечебни процедури (вкл. оперативно лечение) по заявление № Е113-01-1266/30.05.2025 г. в болница Централ, Аташехир, Истанбул, Турция на А. А. И.. От събраните по делото доказателства е прието за установено от фактическа страна, че детето за А., родено през [година], непосредствено след раждането е установено [заличен текст]. На 10.01.2022 г. при преглед на детето в клиника в Турция е установена [заличен текст], поради което на 12.01.2022 г. е извършена хирургична операция, известна като [заличен текст]. След нея на детето са направени серии последващи операции за [заличен текст] - през ноември 2022 г. с [заличен текст], ноември 2023 г. със SPIDER FRAME ([заличен текст]) и сътоветните операции за последващо [заличен текст] ([заличен текст]). На 04.06.2025 г. и извършена рентгенография на детето, която показва нормална [заличен текст], но несъответствие в [заличен текст], което налага нова операция за [заличен текст], за да се предотврати [заличен текст]. За финансиране на тази операция е подадено процесното заявление, като желанието на пациента е лечението му да продължи там, където до сега е лекуван успешно – в клиниката в Турция. Представена е оферта от Болница Централ, Истанбул, Турция на стойност 16 000 евро, която включва хоспитализация и операция, плюс съпътстващи услуги, както и медицинска документация за удостоверяване на на здравословното състояние, предприетото лечение и предлаганото такова. Във връзка със заявлението от НЗОК е изискан (вкл. с напомнително) протокол от Лечебно – контролната комисия по ортопедия и травматология към УСБАЛО Проф. „Б. Б. ЕАД“, гр. София относно възможността лечението на детето да се проведе в България по съответна КП. С Протокол с вх. № Е113-01-1266/23.06.2025 г. от тази комисия детето е насочено за преглед в същото лечебно заведение, при д-р А. С. – за преценка на оперативно лечение в България. Такъв преглед е проведен на 14.07.2025 г., но тъй като не бил представен медицински документ от него и резултатите от прегледа, на 23.07.2025 г. е проведено ново заседание на специализираната комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2/2019 г.) и с Протокол № Е113-01-3865/24.07.2025 г. от УСБАЛО е изискан протокол от Лечебно - консултативната комисия по ортопедия и травматология след проведения преглед на детето. Видно от представения Протокол с вх. № Е113-01-1266/30.07.2025 г. от Лечебно – контролната комисия по ортопедия и травматология към УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД детето се е явило на преглед при д-р С. и му е предложено адекватно лечение в Детската клиника на УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД –оперативно, с външен фиксатор - ОРТОСУВ, по КП 217.1. От НЗОК е изискано становище от акад. проф. д-р Б. В. – външен експерт по специалност „Ортопедия и травматология“ във връзка с процесното заявление, който в доклад с вх. № Е113-01-1266/04.08.2025 г., дава заключение, че лечението може да се извърши в България, по КП 217.1, в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД като предлаганото там оперативното лечение води до [заличен текст], което се извършва посредством [заличен текст], а общата му стойност възлиза на 9 370 лева. Предвид горното и доколкото същото е напълно възможно и адекватно, като има условия за провеждането му и подготвен екип и лекар, е предложено от акад. В. лечение в страната, по посочената КП. Изискано е и представено становище от втори външен специалист – проф. д-р В. С., лекар със специалност „Ортопедия и травматология“, който в доклад от 02.08.2025 г. с вх. № Е113-01-1266/06.08.2025 г., е дал положително становище по искането за финансиране на лечението на А. в Турция с мотив, че „лечението на детето е започнало и следва да продължи в Турция“. Поради разнопосочните доклади от двамата външни експерти, специализираната комисия по чл. 27, ал. 1 от Наредбата взела решение да се изиска доклад от трети външен експерт от Списъка по чл. 14 от Наредба № 2/2019 г със специалност „Ортопедия и травматология“ - проф. Д. Р.. В представен от него Протокол на ЛКК № 336/13.08.2025 г. е отразено, че цялата комисия, председателствана от проф. Р., при УМБАЛ „Св. Марина“, гр. Варна е посочила, че следва да се зачете предложението на именит български хирург, който предлага лечението да се проведе в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД по КП 217-1, затова не се налага лечение в чужбина. При тези данни специализираната комисия по чл. 27 от Наредба № 2/2019 г е изготвила заключителен Протокол № Е113-06-4243/14.08.2025 г., с който е предложила на НЗОК да откаже търсеното финансиране с мотиви, че заявената услуга може да се извърши в България по КП [номер], конкретно за детето в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, и е в обхвата на задължителното здравно осигуряване; не е налице основание за прилагането на предвиденото изключение в чл. 82, ал. 7 от ЗЗдр, транспонирано в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно което заплащане на лечение извън ЕС, ЕИП и Швейцария се допуска по изключение, а налице хипотезата на чл. 82, ал. 8 от ЗЗдр, според която не се заплащат със средства от държавния бюджет медицински и други дейности, които са в обхвата на медицинската помощ по чл. 45, ал. 1, т. 1 – 14 от Закона за здравното осигуряване, независимо дали са заявени за извършване в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. В резултат на така проведеното административно производство e последвало постановяване на оспорената заповед на управителя на НЗОК, с която е отказано финансирането на лечението на детето А. в Турция. В нея е посочено, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 заплащането за услуги по чл. 1, ал. 1 в държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария се допуска по изключение, когато е необходимо прилагането на метод или технология, която не се прилага в държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, ако е утвърдена от медицинската наука и практика в държавата и при прилагането й по отношение на пациентите се отчита резултат в полза на пациентите. Прието, че съгласно представените доклади и кореспонденция, заявеното лечение и конкретния метод за извършването му е възможно да се осъществи в лечебно заведение в страната, по КП [номер] като предлаганата техника и методи за лечение са идентични с търсеното лечение в Турция. Приема се, че поради това не са налице условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/2019 г. за допускане по изключения на лечението извън държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или конфедерация Швейцария и след като този метод на лечение е приложим с страната, не е налице изключение за допускането на лечение в Турция. По делото е прието заключение на съдебно – медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице – лекар със специалност „Ортопедия и травматология, което съдът е кредитирал като компетентно, мотивирано и обективно изготвено и се е позовал на него при формиране на изводите си по приложимото право. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, с която е отказано заплащане на медицинска услуга, административният съд намира административния акт за законосъобразен като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата, регламентирана в Наредба № 2 от 27.03.2019 г., във връзка с чл. 80е, ал. 4 от ЗЗО. След анализ на събраните доказателства са изложени мотиви, че финансиране на лечението в чужбина е недопустимо, защото детето А. може да получи адекватно лечение, предмет на КП [номер], в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, при това по метод и със средства – медицински изделия – външни хексаподи, идентични с тези предлагани в Турската клиника. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са изложените в касационната жалба оплаквания относно наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Формираният извод за законосъобразност на атакувания административен акт произтича от извършена неточна преценка на събраните по делото доказателства, релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Необосновано първоинстанционният съд приема, че издадената заповед отговаря на общите изисквания за съдържание на чл. 59, ал.1 и ал.2 АПК и на специалните правила на чл. 39, ал.3 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г., както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Административният орган напълно е игнорирал становището на проф. С., което е било положително досежно исканото финансово подпомагане за лечението на детето А.. Подходил е избирателно при извършване на анализната и оценъчната дейност, което се проявява като непълнота на мотивите му. В заповедта липсва произнасяне по отношение продължаване на лечението и извършването на оперативната интервенция на мястото и от лекаря, провеждал лечение на детото от самото начало. В обжалваното съдебно решение е посочено, че докладът на проф. С. всъщност предлага одобряване на заявлението и лечение в Турция не по медицински причини, а само защото лечението е започнало и следва да продължи на едно и също място. Така изразеното становище на съда не може да бъде безрезервно споделено. На първо място следва да се отбележи, че е недопустимо мотивите за постановяване на административния акт да се заместват или допълват от съда. От друга страна, за извеждане на такъв извод са необходими специални знания, с каквито съдът по принцип не разполага, но в случая не се е ползвал от допуснатата и назначена съдебномедицинска експертиза чрез поставяне на задача в тази насока. В обжалваното решение също така не е отчетено обстоятелството, че макар в изпълнение на чл.29, ал.4 от Наредба № 2 от 27.03.2019 г при разногласие в становищата на външните експерти, да е изискано трето становище, то протоколът на ЛКК при УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД Варна не отговаря на изискванията на чл.30, ал.2, от Наредба № 19. Предназначението на този доклад е да подпомогне специализираната комисия за насоката на мотивираното становище по чл. 20 от Наредбата, а представеният протокол не би могъл да послужи за тази цел, тъй като не съдържа собствени мотиви по изискуемите от т.6-11 реквизити. Така, при приети разнопосочни становища на специалисти в областта, е даден превес на отрицателното становище в нарушение на чл. 35 АПК, което не е съобразено от първоинстанционния съд. Не са изискани данни за това колко сходни по сложност и при подобни диагнози са успешните операции в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД, към което е насочен А.. Не е събрана никаква конкретна информация, установяваща извършване по КП № 217.1 на удължаване на крайник на пациенти под 18 година възраст, в състоянието на детето А. и по предложения метод и технология от здравното заведение в Република Турция. Съдът се е позовал на заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, но обясненията на вещото лице в тази насока са с ниска степен на убедителност. Експертът заявява, че не работи с деца, не посочва източници за информацията, че за лечение по метода на калусна дистракция е налична практика както в страната, така и в ЕС. Въпреки това с известна степен на условност („вярвам“, „би трябвало“) поддържа, че в УСБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД може да се проведе подходящо лечение. Следователно заключението му не дава пълен и медицински обоснован отговор дали методите или технологиите на лечение в лечебното заведение в Република България са идентични с методите или технологиите на лечение от предложението и плана на лечение от клиниката в Турция, включително по ефикасност и безопасност. В тази връзка следва да се отбележи също, че в оспорения акт не е посочено и какви са възможностите за лечение в Република България и очакваните резултати като се има предвид допълнително усложненото състояние на детето от мултиаликална деформация. Самото предложение за лечение в България не предоставя конкретика относно вероятното развитие на заболяването, времетраенето на лечението и процеса на възстановяване. То ясно посочва единствено готовност и желание на български специалист за извършване на оперативната интервенция. Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като са се отразили на крайните изводи на административния орган и на съда по приложението на закона по спорния от правна страна въпрос относно наличието на материалноправните предпоставки за постановения отказ, установени в чл.9, т.1, във връзка с чл.6, т.4 и чл. 9, т.2 от Наредба № 2 от 27.03.2019г. По делото не е доказано наличието на приетите от Управителя на НЗОК препятствия за заплащане на лечението на детето А. в Република Турция. В конкретния случай оспореният административен акт е постановен в противоречие с целта на закона и при неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК, доколкото засяга правата и законните интереси на малолетно дете в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава, като причинява вреди на него и неговото семейство, явно несъизмерими със същата тази цел. Съгласно чл. 3, т. 3 и т. 9 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на принципите за осигуряване най-добрия интерес на детето и грижа в съответствие с неговите потребности. В нормата на § 1, т. 5, б. ж от ДР на ЗЗДет е предвидено при извършване на преценката относно най-добрия интерес на детето освен конкретно изброените обстоятелства, да се вземат предвид и "други обстоятелства, имащи отношение към детето". В настоящия случай такова друго обстоятелство са успешно провежданите етапи от лечение на детето в Република Турция, което не може да бъде пренебрегнато само поради финансови съображения за разходването на обществени средства от бюджета на НЗОК. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира оспорената заповед на управителя на НЗОК за немотивирана и постановена при липсата на фактически установявания, подкрепени с доказателства относно релевантните факти и обстоятелства към конкретно заявеното искане, при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му, обратно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на административния акт е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК решението следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Доколкото предметът на спора е предоставен на преценката на административния орган, след отмяна на акта, съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне след пълното и обективно установяване на релевантите по случая факти, както и при стриктно спазване на разписаната в Наредба № 2/27.03.2019 г. процедура. При този изход на спора и своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 228 АПК, НЗОК следва да бъде осъдена да заплати разноски в общ размер 296.55 евро, равностойност на 580лв, включващи държавна такса в размер на 10 лева пред първа инстанция, държавна такса в размер на 70 лева пред касационна инстанция и сумата от 500 лв за заплатен от страната депозит за вещо лице по назначената съдебна експертиза. За упълномощения от касатора адвокат по принцип се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но само при наличие на достатъчно доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство. Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга, такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая не са налице такива предвид липсата на договор за правна помощ и/или изрично волеизявление от упълномощителя. С оглед на това искането на адвокат М. Шаркова в качеството на управител на Еднолично адвокатско дружество „Шаркова и партньори“ следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,