Определение № 60337 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2958/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Ч. Е. Я. против определение от 08.07.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1337/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса по подадената от него частна касационна жалба. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че разпореждането от 15.06.2021 г., с което на Ч. Е. Я. е указано да представи декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК и е предупреден, че при неизпълнение на указанията, съдът ще се произнесе съобразно доказателствата, му е връчено на 23.06.2021 г. и не е изпълнено в срока. По делото не са налице други доказателства относно имущественото, семейното и здравословно състояние на жалбоподателя, поради което не са налице условията за да бъде признато, че той не може да плати дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество жалбата е неоснователна. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние. В този смисъл е задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, II т. о. и определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, II т. о., съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът след изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства е длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея. Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, дадени му с разпореждане от 15.06.2021 г. и не е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК в предоставения му срок. В представената по делото пред Софийски градски съд декларация за материално и гражданско състояние от 28.04.2021 г., възоснова на която Ч. Е. Я. е бил освободен от държава такса за производството е посочено, че е женен, не притежава МПС, влогове на негово име, не получава доходи от трудово възнаграждение, нито от наеми, рента и аренда на земеделски земи. Посочено е, че единствените му доходи са от заплата на съпругата му в размер на 646,79 лв., от която се удържат вноски за кредит в размер на 320,38 лв. месечно. Жалбоподателят притежава апартамент с площ от 82 кв. м., декларирал е още, че има регистрирано дружество – ЕООД със спряна търговска дейност. Тези данни не могат да обосноват извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса от 15 лв. за разглеждане на частна касационна жалба вх. № 8886/28.05.2021 г. против определение № 1257 от 13.05.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1337/2021 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, поради което финансовите му възможности следва да бъдат преценявани съобразно средния доход за страната. Размерът на таксата, която е поискано да бъде внесена от частния жалбоподател, не съставлява трудност за лице в трудоспособна възраст и с декларирано участие в търговско дружество. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение