Определение № 60268 от 02.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4116/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Н. Т. Т. срещу определение № № 11802/20г. на САС, ГО, 10 състав, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено решение №899/20г. на САС, ГО, 10 състав и е осъден ищеца Н. Т. да плати на всеки от ответниците по 2263,79лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. В частната жалба са изложени доводи, че молбата е неоснователна, защото молителите поискали присъждане на разноски в пълен размер, а съдът е присъдил разноски частично, вместо да отхвърли молбата като неоснователна. Също така се изразява становище, че определението е неясно. Частната жалба е допустима съгласно т.24 от т.р. №6/13г. на ОСГТК. Но разгледана по същество е неоснователна, защото ответниците имат право на разноски пропорционално на отхвърлената част от иска съгласно чл. 78, ал.3 ГПК. Представени са били допаказателства за направените разноски и искането за присъждането им е направено своевременно. Въззивната инстанция първоначално с решението си неправилно е изчислила размера на дължимите разноски за всеки от ответниците, но след това с определението си по чл. 248, ал.1 ГПК правилно е допуснала изменение на постановения диспозитив. Неоснователни са доводите в частната жалба. Разноски се дължат доколко са поискани, доказани и в рамките на поискания размер, и присъждането им не зависи от това дали молителят е поискал точно толкова, колкото му се дължат. Тук правомощието на съда е аналогично както при правото на вземане, което е предмет на делото- съдът може да присъди и по- малко, но винаги в рамките на поисканото на основание диспозитивното начало в процеса. Недопустимо е възражението за неяснота в диспозитива, доколкото въззивният съд е отказал с влязло в сила определение да допусне поправка на ОФГ, и проверката за фактическа грешка или неясен диспозитив е извън предмета на настоящото производство. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО