Решение № 9652 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2011 г.

Решение № 9652 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14481/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Красимира Илчева Иванова с адрес: гр. София, ж. к. "Разсадника Коньовица" № 22А, вх. В, ет. 6, ап. 62 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Бисер" № 2, ет. 2, ап. 5/, подадена чрез процесуалния й представител адв. Петров, срещу решение № 4172/13.09.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 636/2011 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 2001003490/16.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1875/6.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се основно срещу изводите на съда относно: 1. разходите за закупуване на недвижим имот в гр. Стара Загора; 2. разходите за закупуване на три автомобила; 3. разходите за едноседмичен престой в Турция през 2006 г.; 4. разходите за пътуване до Гърция през 2004 г.; 5. разходите, свързани с пътувания до Япония. Твърди се, че тези разходи не са направени от ревизираното лице и във връзка с тези твърдения са представени достатъчно доказателства, които ги установяват. 6. Възразява се и срещу приетото от съда относно началното салдо към 1.01.03 г., което е в размер на 7000 лв., а не нулево; 7. Оспорва се като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд и в частта му, в която е потвърден РА относно определените осигурителни задължения по КСО. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Згурева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е бил РА № 2001003490/16.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1875/6.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП. Органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за ревизирания период 2003 г. - 2008 г. е определил основа за облагане след преценка по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Определени са следните задължения: по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. - 1076.40 лв. и лихва - 888.94 лв.; за 2004 г. - 1149.40 лв. и лихва 804.55 лв.; за 2005 г. - 4122.50 лв. и лихва - 2377.86 лв.; за 2006 г. - 5383.00 лв. и лихва 2387.76 лв.; по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 14424.12 лв. и лихва 4373.42 лв.; за 2008 г. - 10119.97 лв. и лихва 1542.08 лв.; вноски за ДОО за 2007 г. - 349.80 лв. и лихва 246.52 лв.; за 2008 г. - 489.60 лв. и лихва 236.88 лв.; вноски за здравно осигуряване за 2007 г. - 118.80 лв. и лихва 47.22 лв.; за 2008 г. - 172.80 лв. и лихва 46.05 лв.; вноски за ДЗПО за 2007 г. - 99.00 лв. и лихва 69.65 лв. и за 2008 г. - 144.00 лв. и лихва - 69.66 лв. /общо главници и лихви - 50739.98 лв./ За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е изложил следните мотиви в обжалваното решение: Жалбоподателката не е доказала твърдението си, заявено едва в хода на административното обжалване, че е разполагала със 7 000 лв. към 1.01.03 г. За данъчния период 2004 г. се оспорва включен в основата за облагане разход за престой в Гърция в размер на 2004.72 лв. Твърденията в жалбата, че разходите са поети изцяло от гръцки гражданин, не са доказани. За 2005 г. се оспорва разход за закупуване на лек автомобил марка Ауди, модел А4 в размер на 18 628 лв. с твърдението, че автомобилът е заплатен от Антон Петров, с когото жалбоподателката живее на семейни начала. Доказателства за това не са представени. Фактурата, издадена от ЕТ "Николай Димитров - Деметра", с № 297/22.12.05 г. доказва направено плащане от ревизираното лице. Освен това, видно от писмените обяснения на Петров, той е осигурявал на Красимира Илчева месечно средства, които не са надвишавали една минимална работна заплата. За 2006 г. и за 2007 г. в паричния поток са включени разходи за закупуване на недвижим имот в гр. Стара Загора. Имотът е придобит от ревизираното лице с НА № 141/28.08.08 г. Не е доказано притежаването на тези суми от майката на ревизираното лице Дешка Колева и нейния съпруг Теньо Тенев, за да се приеме, че са заплатени от тях. За 2006 г. и 2007 г. се оспорва и включването в основата за облагане на разходи за почивка в Турция и пътуване до Германия. Не е доказано от жалбоподателката, че тези разходи са били направени изцяло от Антон Петров. Това твърдение се опровергава и от дадените от него писмени обяснения. За 2007 г. правилно органът по приходите е приел, че разходът за закупуване на лек автомобил марка БМВ модел 525 е направен от ревизираното лице. Представената фактура № 448/21.05.07 г. за доставката на автомобила на стойност 26 500 лв., издадена от "А2 - Автомобили" ЕООД, потвърждава това обстоятелство. Квитанция № 115/14.06.07 г. е подписана от неизвестно лице и представлява частен документ. За 2008 г. в паричния поток е включена сумата от 97 000 лв. за придобиване на лек автомобил БМВ, рег. № СА 9191 ВН. Страна по договора за покупко-продажба на автомобила от 18.12.08 г. е именно Красимира Илчева. Тя е и получател по издадената от "Евролизинг Кар" АД фактура № 1837/18.12.08 г. Не са ангажирани доказателства и във връзка с твърденията на жалбоподателката, че разходите във връзка с пътуването й до Япония през 2008 г. са направени от Българската национална федерация по карате. Представените документи не доказват извършени плащания за транспорт, хотел и дневни от посоченото трето лице. С РА законосъобразно са начислени вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО във връзка с осъществяваната от ревизираното лице трудова дейност по чл. 4 от КСО във връзка с управлението и функционирането на "Корект груп" ООД. Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че твърденията на жалбоподателката относно налична сума в размер на 7000 лв. към 1.01.03 г., твърденията й за това че разходите за пътуванията до Гърция са поети изцяло от гръцкия гражданин Илиас Константинос Гунидис, че разходите за пътуванията до Турция, както и тези за закупуването на автомобил марка Ауди, модел А4, са направени изцяло от Антон Петров, не са доказани. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, представените от Българската национална федерация "Карате ДО" с писмо от 13.05.2011 г. в хода на съдебното производство документи /списък на участниците, справка за разходите, фактура, издадена от "Екотур" ЕООД, платежно нареждане за банков превод, застрахователна полица потвърждават, че Красимира Илчева Иванова е била чл. на делегацията за участие в 19-то световно първенство в Токио, Япония от 11.11.08 г. до 17.11.08 г. и разходите в размер на 3 633.47 лв. за самолетен билет, застраховка, хотел и трансфер, както и дневни, са били за сметка на БНФК. От страна на федерацията изрично е потвърдено участието на Иванова в делегацията и обстоятелството, че разходите в посочения размер са били за сметка на федерацията. При аналогични доказателства, представени в хода на ревизията, във връзка с участието й в европейско регионално първенство в Париж през 2006 г. е прието, че разходите са били за сметка на Карате клуб "Левски Спартак". С оглед на изложеното годишната данъчна основа за облагане с ДДФЛ за 2008 г. следва да бъде намалена със сумата от 4 595 лв. и дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ да се определи върху годишна облагаема основа в размер на 92 244.77 лв. Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /редакция ДВ, бр. 113/07 г./ дължимият данък за 2008 г. е в размер на 9 224 50 лв. Другият спорен въпрос касае направен разход през 2007 г. за закупуване на автомобил марка БМВ, модел 525 Д от "А2 Автомобили" ЕООД в размер на 26 500 лв. и направен разход през 2008 г. за закупуване на автомобил марка БМВ Х 3 от "Евролизинг Кар" АД в размер на 116 400 лв. Както е посочено в мотивите на решението на АССГ, страна по договорите за покупко-продажба на тези автомобили като купувач е Красимира Илчева Иванова. Тя фигурира като получател и в двете издадени от посочените дружества фактури. Освен тези документи, от страна на дружествата - продавачи в хода на съдебното производство са представени ПКО, в които като лице, платило сумите на каса, е посочен Антон Петров. ПКО, както е приел съдът, не съдържат всички данни, които е необходимо - имена на касиера, получил сумата и печат на самите дружества. С оглед на това, правилно е прието, че договорите и фактурите доказват придобиването на автомобилите от ревизираното лице, а ПКО не установяват по категоричен начин плащането на тяхната цена от Антон Петров. По отношение на разходите за придобиването на недвижимия имот в гр. Стара Загора са представени следните доказателства: нотариално заверен предварителен договор от 24.08.06 г., сключен между "МК Билдинг" ООД като продавач и Дешка Колева Пенева /майка на Красимира Илчева Иванова/ като купувач; предварителен договор от 5.05.06 г., сключен с посредническа агенция за недвижими имоти "Глобал Имоти", в който като купувач фигурира отново Дешка Колева Пенева. При извършената в хода на ревизията насрещна проверка на "МК Билдинг" ООД - гр. Стара Загора от страна на дружеството са представени фактури, в които като получател е посочена Дешка Колева Пенева. В писмените си обяснения управителят и представляващ дружеството е потвърдил, че договорните отношения са между него и Дешка Колева Пенева и че не е имало договорни отношения с Красимира Илчева Иванова. Поради това плащанията за апартамента с № 9 на ул. "Екзарх Антим" № 18 в гр. Стара Загора също са правени от Дешка Колева Пенева. Посоченото в обясненията се потвърждава и от представените три броя квитанции към ПКО, съдържащи всички необходими реквизити като имена на вносителя на сумите, основанието за плащането, имената на лицето, получило плащанията и печат на дружеството "МК Билдинг" ООД. Установено е, че по време на насрещната проверка /м. март 2010 г./ Дешка Колева Пенева и Теньо Димитров Тенев живеят на адреса, на който се намира процесният апартамент. Според обясненията, преди това те са живели в апартамент, дарен на другата им дъщеря Диана Иванова. Представен е НА за продажбата на този апартамент, като според твърденията на Дешка Пенева, една от вноските по предварителния договор е направена с получените от продажбата пари, а следващите с получените от банката кредити от Теньо Димитров Тенев. Договорите за банков кредит са представени. Дори да не са представени документи, установяващи предаването на получената от продажбата на апартамента сума, не може да се приеме, че плащанията са направени от ревизираното лице при положение, че договорите, квитанциите към ПКО и фактурите доказват извършени плащания от Дешка Колева Пенева. С оглед на изложеното, сумата от 19 949.46 лв. неправилно е включена от органа по приходите в разходната част за 2006 г., а сумата от 30 451 лв. в разходната част за 2007 г. При това положение дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. следва да се определи върху годишна данъчна основа в размер на 6 889.94 лв. ДДФЛ по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. се дължи върху годишна данъчна основа в размер на 34 819.53 лв. Данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. е в размер на 1023.80 лв. Данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. е в размер на 7 672.70 лв. Правилно е прието в обжалваното решение, че жалбоподателката е задължително осигурено лице за социалните рискове инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО като съдружник в търговско дружество. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 са за тяхна сметка и че на дружеството разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) не му придава качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. Обстоятелството, че дейността като съдружник е осъществявана по силата на граждански, а не на трудов договор не обуславя извод за неприложимост на посочените правни норми. Не е заявена претенция за разноски от страна на касатора за касационното производство. Не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, първо отделение,