Определение № 5566 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. А., от [населено място], област Кърджали против решение № 859/01.07.2024 г. по адм. дело № 194/2024 г. на Административен съд – Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ДР на КСО), чл.54к от КСО, чл.114, ал.2 и ал.5 от КСО и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Кърджали изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното решение № 859/01.07.2024 г. по адм. дело № 194/2024 г. Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. Х. А. срещу решение № 2153-08-93/07.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане № РП-3-08-01556539/20.03.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кърджали С разпореждането е разпоредено наредено да се прихване от изискуемо вземане на Г. Х. А. от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по заявление-декларация по чл.50 от КСО, за периода месец февруари 2024 година, сума в размер на 710,86 лева – главница. От фактическа страна по делото е установено, че с разпореждане № РВ-3-08-01542219/ 19.02.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО и във връзка с констатациите от извършена проверка, Г. Х. А. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 15.07.2020 г. – 12.03.2022 г. в размер на 14 179,19 лв., от които главница – 10 851,44 лв. и начислена лихва в размер 3 307,75 лв. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-08-68 от 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че съдебното решение на Административен съд – Кърджали, с което е бил разгледан спора е окончателно. Съгласно нормата на чл.119 КСО на касационно обжалване по реда на АПК подлежат всички решения на административния съд, с изключение на тези, постановени по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1,т.1 и т.2, буква „б“, буква „д“ – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж"“. В случая жалбата на Г. Х. А. е срещу акт на ръководителя (директор) на ТП на НОИ – Кърджали, постановен по жалба срещу акт по чл.117 ал.1, т.2, б. „д“ КСО (разпореждане за прихващане по чл.114, ал.5 КСО), в който е посочен размер до 1 000 лева. Видно от съдържанието на разпореждане № РП-3-08-01556539/20.03.2024 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали е, че е извършено прихващане до размера на сумата от 710,86 лева на две изискуеми и ликвидни вземания, касаещи ДОО – на НОИ за възстановяване на недобросъвестно получени суми и на Г. Х. А. за обезщетение за бременност и раждане. Размерът, предмет на конкретното прихващане, се определя от сумата, с която се извършва погасяването на вземането от ДОО към А., като един от законово уредените способи за принудително изпълнение. Тази сума представлява отделно вземане, а не е част от друго такова, поради това размерът й е от значение при преценката за допустимостта на касационното обжалване. Тъй като в чл.119 КСО относно актовете по чл.117, ал.2, б. „д“ е посочен необжалваем размер – до сумата от 1 000 лева, се налага извод, че съдебното решение на административния съд е окончателно, независимо от вписаното в него, че подлежи на обжалване. Предвид изложеното касационната жалба на Г. Х. А. против решение № 859/01.07.2024 г. по адм. дело № 194/2024 г. на Административен съд – Кърджали, се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане на основание чл.215, т.4, във вр. с чл.213а, ал.6, т.2, предл. последно АПК, а образувано по нея съдебно производство - да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,