Определение № 30 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4778/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Ч.гр.д. № 4778/ 2019 г. на Върховен касационен съд е образувано по частна жалба от „Булгаргеомин ЛТД ДЗЗД“, вписано в регистър Булстад под №[ЕИК], срещу разпореждане № 2024/ 12.06.2019 г. за връщане на частна касационна жалба на „Бугаргеомин ЛТД ДЗЗД“ срещу определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд. Ч.гр.д. № 4779/ 2019 г. на Върховен касационен съд е образувано по частна жалба от „Морган Уест“ ЕООД, „Морган Трейд“ ЕООД и „Тектона“ ЕООД срещу разпореждане № 1907/ 10.06.2019 г. за връщане на частната касационна жалба срещу определение № 2024/ 12.06.2019 г. за връщане на частна касационна жалба от трите дружества срещу определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд. Ответникът по частните жалби „Либиан Навигейтър Лтд.“ със седалище в Малта, възразява, че са неоснователни. Частните жалбите, по които са образувани ч.гр.д. № 4778 и ч.гр.д. № 4779 за 2019 г. по описа на Върховен касационен съд, са срещу две разпореждания за връщане на частни касационни жалби срещу един и същ акт - определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд. Еднакви са мотивите в двете разпореждания, обжалвани пред Върховния касационен съд: 1) определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293 г./ 2018 г. на Бургаски окръжен съд е на въззивен съд в заповедното производство; 2) съгласно т. 8 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване и 3) частните касационни жалби срещу такова определение са недопустими. Един е ответникът и по двете частни производства. Те подлежат на разглеждане по един и същи ред пред един съд – по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред Върховен касационен съд. Поради тези връзки между делата и по аналогия от чл. 213 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да присъедини по-късно към по-рано образуваното частно гражданско дело и да издаде общо определение по тях. Частните жалби са с допустим предмет – арг. от чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; в компетентност на Върховния касационен съд – арг. от чл. 274, ал. 2 ГПК; при надлежна процесуална легитимация – жалбоподателите са онези, на които разпорежданията отричат правото на касационна частна жалба; при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост, но са неоснователни. Съображенията са следните: С определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2018 г. Бургаски окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение на заповед № 258/ 12.01.2018 г. по ч.гр.д. № 8812/ 2017 г. на Районен съд – Бургас, издаденият изпълнителен лист е обезсилен и е решен въпросът за разноските в заповедното производство. Следователно определение № 775/ 25.04.2019 г. по ч.гр.д. № 1293/ 2018 г. Бургаският окръжен съд е постановил като въззивна инстанция в заповедното производство. В т. 8 от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се прие, че актовете на въззивния съд в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Проведеното нормативното тълкуване се инкорпорира в съдържанието на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт. Те са задължителни и за настоящия състав на Върховния касационен съд, а той е длъжен да потвърди двете разпореждания за връщане на частните касационни жалби срещу определението на въззивния съд в заповедното производство. При тези мотиви, съдът