Определение № 60341 от 08.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1603/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Агенция по вписванията срещу определение № 185/11.05.2021г. по в.т.д. № 129/2021г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба на частния жалбоподател против решение № 15/04.03.2021г. по т.д. № 3/2021г. на ОС-Велико Търново и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател иска да бъде отменено определението като неправилно. Излага доводи, че с измененията на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ / обн. в ДВ, бр.105/2020г./ на Агенцията по вписванията е призната процесуална легитимация като страна в съдебното производство по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрация, в т.ч. и тя има право на жалба срещу решението на окръжния съд. Така при постъпване на жалба агенцията може да изрази становище по нея, решението на окръжния съд се съобщава на агенцията и от този момент за нея тече 7-дневен срок за обжалване на решението пред апелативния съд, агенцията като страна в съдебното производство има право на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. Производството по т.д. №3/2021г. на ОС- Велико Търново е било образувано по жалба с правно осн. чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ от „МИ КАР ТРАНС“ООД срещу отказ № 20210108144036-2-3/14.01.2021г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ. Същото производство е приключило с решение № 15/04.03.2021г. на ОС-Велико Търново, с което е отменен обжалваният отказ и е указано на осн. чл.25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ на АВ да извърши исканото по процесното заявление вписване по партида на дружеството. С жалба вх. № 1780/18.03.2021г. Агенция по вписванията е обжалвала горепосоченото решение пред ВТАС. С определение № 185/11.05.2021г. по в.т.д. № 129/2021г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново е оставена без разглеждане жалбата на агенцията като недопустима и е прекратено производството по делото. В мотивите си въззивният съд е изложил съображения, че измененията в чл.25 ЗТРРЮЛНЦ / обн. в ДВ, бр.105/2020г./ касаят разноските в производството по обжалване на отказите и не водят до промяна характера на това производство. В същото на защита подлежи правният интерес на заявителя в регистърното производство, за който възникват правни последици при отказ да бъде вписано, обявено или заличено заявеното обстоятелство или акт в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Регистърният орган е решаващ орган в производството по регистрация, поради което не е страна в съдебното производство по контрол върху отказа да се удовлетвори подаденото заявление. Производството запазва правната си характеристика на охранително производство по смисъла на част VI на ГПК. Обжалваното определение на ВТАС следва да се потвърди по следните съображения: Регистърното производство по чл.13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ разкрива характеристиките на охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. Възлагането с цитирания закон на дейността по регистрация във връзка с вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и в регистъра на юридически лица с нестопанска цел на длъжностните лица по регистрацията към Агенция по вписванията отнема единствено характеристиката на съдебно на производството по регистрация, но не и останалите белези на охранително производство. Регистърното производство е безспорно и едностранно, започва по молба на оправомощеното лице – чл.13 и чл.15 ЗТРРЮЛНЦ. Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка спазване изискванията на чл.21 от закона, като по свой почин дава указания на заявителя за представяне на необходимите документи – чл.22, ал.5 от закона. Целта на производството е да даде съдействие на заинтересованото лице за осъществяване на превидени от закона права, като чрез вписването на обстоятелства /чл.4 от закона/, обявяване на актове /чл.5 от закона/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интересът му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването / чл.7,8 и 9 от закона/, т.е. изгодни за него правни последици, но не и да се накърни с крайния акт чужда правна сфера. Поради това на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрация – чл.25, ал.1 от закона. В случай, че вписването/заличаването накърнява права на трето лице, този спор не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрация, а само от съд с участието и на двете страни в спорно исково производство относно накърненото право. Регистърното производство може да бъде спряно отново само от съда при условията на чл.536, ал.3 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Цитираната разпоредба от ГПК /обн. в ДВ, бр.38/2019г., т.е. след измененията на чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, обн. в ДВ, бр.105/2016г./ изрично определя регистърното производство като охранително, като предвижда, че „охранителното производство по ал.1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ“. Във връзка с приложението на чл.536, ал.3 ГПК е създадена трайна практика на ТК на ВКС /Определение № 310/30.09.2020г. по ч.т.д. № 1500/2020г. на ВКС, I т.о., Определение № 292/27.07.2020г. по ч.т.д. № 777/2020г. на ВКС, II т.о., Определение № 108/27.02.2020г. по ч.т.д. № 335/2020г. на ВКС, II т.о., Определение № 78/28.01.2019г. по ч.т.д. № 2734/201(8г. на ВКС, II т.о. и др./ в която е прието, че регистърното производство е вид охранително производство. Подобно на всички охранителни актове крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление - чл.26 ЗТРРЮЛНЦ. Обжалването на отказа на длъжностното лице по регистрацията пред съд е по реда на гражданския процес – чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ вр.чл.274-279 ГПК /с изключението, че жалбата се разглежда в състав от един съдия/, подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производство по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително – чл.577 вр. чл.569, т.5 ГПК. В производството по обжалване пред окръжния съд няма качеството страна органът постановил отказа – нито длъжностното лице по регистрация, нито съдията по вписванията. В случай, че бяха налице характеристики на регистърното производство като административно такова, по правилата на АПК и според ТР № 2/24.03.2021г. по тълк.д.10/2019г. на ОСС от I и II колегия на ВАС страна в съдебната контролна фаза на административния процес следва да е длъжностното лице по регистрация, което е постановило отказа, а не Агенция по вписванията, в структурата на която е административният орган. Ето защо измененията на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ / обн. в ДВ, бр.105/2020г./ насочват само и единствено към опит от законодателя да се реши въпросът за разноските в производството по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрацията, но не и по същество да се дефинират правните характеристики на производството по регистрация. С оглед на изложеното Агенция по вписванията не е страна в съдебното производство по обжалване отказа на длъжностното лице по регистрацията и няма право на жалба срещу позитивното решение по чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ на окръжния съд по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение