Решение № 10643 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2014 г.

Решение № 10643 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3542/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Недялко Георгиев Танев от гр. Димитровград, против Решение № 139 от 16.01.2014 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2883 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 261201751 от 29.05.2012 г., на орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1013 от 13.08.2012 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (Д "ОУИ") - гр. Пловдив, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, (отм.) за 2005 г. в размер на 2 137,23 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 607,50 лв. и за 2006 г. в размер на 3 534,40 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 187,38 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски: за 2005 г. за ДОО в размер на 3 520,68 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 929,34 лв., за ЗО в размер на 812,46 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 626,78 лв. и за ДЗПО - УФ в размер на 406,23 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 568,77 лв.; за 2006 г. за ДОО в размер на 2 763,27 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 218,03 лв., за ЗО в размер на 872,61 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 557,09 лв. и за ДЗПО - УФ в размер на 581,74 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 677,48 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновано непризнаване на парично дарение в размер на 20 000 лв. от бащата на ревизираното лице при определянето на разполагаемите средства към 1.01.2005 г., въпреки събраните непротиворечиви гласни доказателства; без причина съдът не съобразил, че значителния престой на жалбоподателя и съпругата му в Кипър е донесъл доходи от трудова дейност. Неправилно съдът е тълкувал за случая разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, както по отношение на задълженията за данъци, така и на тези за задължителни осигурителни вноски, а пропускането на срока в разпоредбата прави РА нищожен. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба-Директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 219 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА, издаден в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, поради данни за укрити приходи на ревизираното лице, предвид установеното превишение на разходите над доказаните му приходи за процесните данъчни периоди. В първоинстанционното производство и с касационната жалба не се оспорват извършените разходи във вид на преводи по банкови сметки, но ревизираното лице е поддържало, поддържа и сега, че тези разходи са оправдани поради доходи, получени от работа в чужбина и поради парично дарение в размер на 20 000 лв., получено от неговия баща. Неоснователни са касационните оплаквания за необоснованост на решението поради непризнаване на паричното дарениe и трудови доходи от чужбина. Първоинстанционният съд с основание е взел предвид, че освен престой на ревизираното лице в чужбина в периода 2000 г. - 2001 г., не е доказана нито трудовата му заетост нито конкретен размер на доходи от нея, а също и наличието на средства с такъв произход в началото на ревизирания период. Убедителни и обосновани на събраните доказателства са мотивите на първоинстанционния съд за непризнаване на парично дарение от 20 000 лв. през 2004 г. Съдът с право е съобразил, че не е доказана възможността на посочения като дарител да придобие средства в значителни размери от отглеждане на животни, а също и наличието на тези средства към 1.01.2005 г. на разположение на жалбоподателя. Показанията на свидетелите, близки на семейството на ревизираното лице за предаване на сумата правилно са преценени като неподкрепени от други доказателства и необективни. Правилно съдът е намерил за неоснователно оплакването за неспазване на чл. 109, ал. 1 ДОПК относно възлагането на ревизията с предмет установяване на задължения за данъци, предвид следното: съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия и приключва с издаването на ревизионния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Посочената разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, който се явява преклузивен и чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По отношение на сроковете е приложимо правилото, че нормите за продължителността на срокове, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, с изключение на случаите когато за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. В настоящия случай, ревизионното производство е образувано с издаването на ЗВР № 1107014/27.12.2011 г. Според изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно-задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14 от същия закон, до 15 април на следващата година. Следователно, за доходите, получени през 2005 г., годишната данъчна декларация е следвало да бъде подадена до 15 април 2006 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 1.01.2007 г. и изтича на 1.01.2012 г., т. е. изтича след датата на издаването на първата заповед за възлагане на ревизия (27.12.2011 г.). При служебната проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, макар да няма такива оплаквания в жалбата, Върховният административен съд, в настоящия си състав, съобрази следното: По отношение на определените задължения за ЗОВ изводите на първоинстанционния съд са необосновани и направени в противоречие с материалния закон. Настоящият състав на ВАС не споделя принципното становище на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК позволява определянето на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди приемането й, в сила от 15.12.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1, вр. 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за облагане със задължителни осигурителни вноски. Затова решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, на определените осигурителни вноски, и в съответната му част за разноските, е неправилно и подлежи на отмяна, като вместо него се постанови ново решение по същество, с което по жалбата на РЛ РА бъде отменен в посочената част. В останалата му част като валидно, допустимо и правило, съдебното решение следва да остане в сила. При този изход на процеса на ревизираното лице следва да се присъдят разноски в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 1 117,43 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение