Определение № 4959 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Б. Я. Х. против определение №9351/09.03.2026 г. по адм. д. № 2522/2026 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ). Иска отмяна на определението. Твърди, че оспорената от него заповед за прекратяване на конкурсна процедура не попада в обхвата на чл.10д, ал. 2 от ЗДСл и същата като самостоятелен административен акт подлежи на оспорване по съдебен ред. Не претендира разноски. Ответната страна председателят на Комисия за защита на личните данни в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока на чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №9351/09.03.2026 г. по адм. д. № 2522/2026 г., АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Б. Я. Х. срещу заповед № РД15-101/30.01.2026 г. на председателя на КЗЛД, с която е прекратена конкурсна процедура, обявена със заповед № РД-15-687/23.12.2025г. за заемане на една щатна бройка „държавен експерт“ в отдел „Правно-аналитична дейност“ (ПАД) към Дирекция „Правно-аналитична информационна и контролна дейност“ (ПАИКД) и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, доколкото съдебния контрол върху всички актове на конкурсната комисия и органът по назначаването свързани с провеждането на конкурса и класиране на кандидатите, е изключен с разпоредбата на чл.10д, ал.2 от ЗДСл. Определението е правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 10д, ал. 2 ЗДСл, преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на оспорване пред съд. Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол - чл. 10д, ал. 3 ЗДСл. Прегледът на нормативната уредба сочи, че актовете по обявяване, провеждане и финализиране на конкурсната процедура не подлежат на оспорване по съдебен ред. Законодателят изрично е предвидил, единствено и само административен контрол, като е изключил съдебния. В конкретния случай с оспорената заповед е прекратена конкурсната процедура за заемане на длъжността „държавен експерт“ в отдел ПАД към дирекция ПАИКД поради неуспешно представяне на единственият кандидат Б. Х.. Жалбоподателят е уведомен за резултата от проведената конкурсна процедура, като не са налице данни същият да се е възползвал от правото си на защита по административен ред. Предвид нормативната уредба относно контрола върху актовете на конкурсната комисия и органът по назначаване свързани с провеждането на конкурса и класиране на кандидатите, законосъобразно АССГ е приел жалбата на Б. Х. за недопустима. Предвид изложеното оспореното определение като валидно, допустимо и правилно, поставено при липса на наведените отменителни основания, следва да се остави в сила. Ответната страна претендира разноски за настоящата инстанция, което представлява юрисконсултско възнаграждение. Предвид чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощи и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати възнаграждение в размер от 50 /петдесет/ евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение