Определение № 1438 от 13.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2415/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 5449/24.03.2025 г. на Б. А. К., чрез адв. Г. Й. с искане за допълване на определение № 755 от 10.03.2025 г. по т.д. № 2415/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на страната разноски за касационното производство в размер на 8000 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, с оглед недопускане на решението до касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна. Ответната страна – ЗК „Лев Инс„ АД- [населено място], чрез пълномощника си – юрк. И. Г. - депозира становище, с което възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 2415/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс „ АД- [населено място], срещу решение №747 от 24.06.2024г. по гр.д.646/24г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 755 от 10.03.2025 г. по т.д. № 2415/2024 г. на ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване. В определението липсва произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски. По същество, молбата е частично основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от него в качеството му на ответник по касация разноски. За доказване на реално извършаните разноски в настоящото производство са приложени списък с разноски по чл. 80 ГПК и договор от 20.10.2024 г., в чл. III от който е посочено, че възнаграждение в размер от 8000 лева е заплатено от доверителя в брой в момента на сключване на договора. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Ответникът по настоящата молба, в отговор поддържа възражение за прекомерност, което се преценява като основателно. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с обжалваем интерес пред касационната инстанция от 30 000 лева. Настоящият състав съобрази този материален интерес, осъществените от ответника по касация процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба, взе предвид фактическата и правна сложност на делото, постановено по спор, по който е налице обилна каузална практика на ВКС, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК и твърдата ставка на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 2650 лева по такива дела като насока за честно, почетно и адекватно на адвокатския труд възнаграждение. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават справедливо възнаграждение в размер на 5000 лева, доколкото търсените разноски в размер на 8000 лева са в прекомерен размер. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение