Определение № 6127 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно–процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Е. Х. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Живков, срещу определение от 25.03.2026г., постановено по адм. дело № 12180/2025г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение и се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Ответникът с отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение тричленен състав на ВАС на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК е спрял производството по адм. дело № 12180/2025г. до приключване на производството по адм. дело № 3082/2026г. по описа на ВАС, второ отделение с влязъл в сила съдебен акт. Приел е, че решението по това административно дело е от значение за правилното решаване на спора - предмет на адм. дело № 12180/2025г., тъй като с първоинстанционното решение, което е предмет на оспорване по делото е отменен отказ за разрешаване за ползване на платен годишен отпуск, но и преписката е върната на административния орган за ново и мотивирано произнасяне. Приел е, че законосъобразността на решението в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне на административния орган може да бъде проверена от касационната инстанция само при наличието на непрекратено служебно правоотношение. Посочил е, че доколкото производството по адм.д. № 3082/2026г. по описа на ВАС касае законосъобразността на заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Б. Х., то изхода на спора по това дело е от значение за произнасянето по законосъобразността на оспореното по адм.д. № 12180/2025г. първоинстанционно решение в частта, с която административната преписка е върната за ново произнасяне. Определение е правилно. Предмет на оспорване по адм.д. № 12180/2025г. по описа на ВАС е решение № 33440 от 14.10.2025г. по адм.д. № 8561/2025г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отменен отказ на Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ в МВР да разреши на Б. Х. ползването на платен годишен отпуск от 2 работни дни, като административната преписка е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в решението. По адм.д. № 12180/2025г. е била представена и заповед № 8121К – 10586 от 11.09.2025г. на министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено служебното правоотношение на Б. Х., като тази заповед е била оспорена от него, като по оспорването с решение № 1008 от 09.01.2026г. по адм.д. № 10246/2025г. по описа на АССГ, заповедта е била отменена. Това решение на АССГ е оспорено, като е образувано адм.д. № 3082/2026г. по описа на ВАС. Съгласно чл. 154а, ал. 1 т. 4 АПК съдът сприра производството по делото, „когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора“. В случая правилно в оспореното определение тричленният състав на ВАС е приел, че решението по образуваното адм.д. № 3082/2026г. по описа на ВАС, е от значение за правилното разрешаване на спора по адм.д. № 12180/2025г. по описа на ВАС. Правилно е прието, че предвид това, че с оспореното решение по адм.д. № 12180/2025г. на ВАС преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, то за преценката на законосъобразността на решението в тази му част е от значение произнасянето по адм.д. № 3082/2026г. Правилно в оспореното определение съдът е приел, че доколкото с оспореното в производството решение е отменен отказ за предоставяне на платен годишен отпуск и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, законосъобразността на решението на АССГ в тази му част, може да бъде проверена само при наличието на непрекратено служебно правоотношение. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящото производство следва произнасянето да бъде направено по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия