Определение № 2853 от 31.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2285/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗД „Бул инс“ АД определение №1779 от 15.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№2682/2023 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на ЗД „Бул инс“ АД по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №567 от 13.05.2024 г. в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, който е бил редуциран с решението с Ѕ. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Поддържа се, че въззивният съд не е приложил еднакво закона спрямо страните по делото, тъй като е определил възнаграждение на адвоката на насрещната страна по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в размер, който не е бил редуциран, а същевременно е намалил поради прекомерност дължимия в полза на ЗД „Бул инс“ АД размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Ответната страна по жалбата Д. Г. Г. заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение съставът на САС е посочил, че с оглед даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение. В тази връзка е намерил, че от една страна следва да съобрази, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност (спорът се съсредоточава единствено до размера на обезщетението, като всички други елементи от фактическия състав на чл.432 КЗ са установени и са извън обсега на въззивното производство), а от друга - да прецени обема на реално извършените действия. Установил е, че в случая пълномощникът на ЗД „Бул инс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба, нито лично е взел участие в единственото проведено открито заседание, приключило без необходимостта от извършване на процесуални действия по събиране на доказателства или други усложнения в процеса. Предвид изложеното е достигнал до извод, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение би бил сумата, представляваща Ѕ от предвидения в Наредбата, както е приел и в постановеното по делото решение, с което е уважено направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Определението е правилно. След постановяване на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., е формирана многобройна практика на ВКС съобразно която предвидените в Наредба №1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА и при произнасянето по възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Тези размери подлежат на преценка от съда като от значение са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, интересът, и видът и количеството на уговорената и извършена работа. В конкретния случай, изцяло в съответствие с посочената практика, въззивният съд е осъществил преценка на фактическата и правна сложност на делото (спорен въпрос пред въззивния съд е бил единствено този, свързан с размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди) и на извършените от процесуалния представител на ответното дружество действия (който не е подал отговор на исковата молба и не се е явил при провеждане на откритото заседание по делото пред въззивния съд). Следва да се посочи, че именно с оглед различния обем на осъществените от процесуалните представители на насрещните страни процесуални действия, не съществува пречка и при един и същ размер на уговореното адвокатско възнаграждение, възражението за прекомерност на едната страна да бъде уважено, а на другата – не, респективно да се присъди възнаграждение на адвоката на насрещната страна по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в нередуциран размер и същевременно да се намали поради прекомерност дължимия в полза на другата страна размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение