Определение № 60404 от 02.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2389/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Ш. Д. И. чрез своя настойник И. Ш., ищец в първоинстанционното производство/ чрез адвокат С. И. обжалва решение № 100179 от 02.07.2020 г. по в.т.д. № 92/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 190 от 02.12.2019 г. по т.д. № 169/2019 г. на Окръжен съд Плевен в обжалваната част са отхвърлени като недоказани предявените от настоящия жалбоподател искове против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – съответно - иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брата на ищеца - А. Д. И., настъпила на 17.07.2014 г. при ПТП с участието на лек автомобил Рено с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Х. А. М. Ал С., който автомобил е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № 22113002317970 и иск по чл. 86 от ЗЗД за законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2016 г. до окончателното изплащане. (В частта, с която решението на първоинстанционния иск за разликата над 50 000 лв до 80 000 лв е отхвърлено, като необжалвано е влязло в законна сила. ) В касационната жалба, касаторът излага наличие на отменителни основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд е постановил своето решение без да даде собствено разрешение по спорния предмет – налице ли е конкретна трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, вследствие на което същата да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, извън обичайните такива между брат и сестра. Моли да се отмени решението. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател е поставил на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно поддържаните отношения, естеството на дълбочината и трайността на емоционалната връзка между ищцата и пострадалия, като предпоставка за обезщетяване съобразно ТР № 1/2016 г. по т.д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС? 2.Какви са критериите, определящи за установена и доказана трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и настъпили сериозни, като интензитет и продължителност морални и душевни болки и страдания, за да се приеме, че надхвърлят обичайните такива между брат и сестра като предпоставка за присъждане на обезщетение? Касационният жалбоподател твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 222 от 30.01.2015 г. по т.д. № 3466/2013 г., I т.о. на ВКС; решение № 14 от 03.05.2019 г. по т.д. № 823/2018 г., I т.о. на ВКС; решение по т.д. № 1106/2010 г., II т.о. на ВКС; решение по т.д. № 2108/2019 г., II т.о. на ВКС; решение № 5 от 28.02.2019 г. по т.д. № 1404/2018 г., II т.о. на ВКС; решение № 57 от 25.07.2019 г. по т.д. № 1218/2018 г., II т.о. на ВКС; решение № 206 от 26.10.2018 г. по т.д. № 670/2017 г., I т.о. на ВКС; решение № 9 от 22.02.2019 г. по т.д. № 1380/2017 г., II т.о. на ВКС. Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на 30.07.2020 г. Касационната жалба е от 28.08.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че малолетната Ш. И., [дата на раждане] в С., заедно със своите родители Д. И. Н. и У. Рамо С. и братчето си А. Д. И., всички сирийски граждани с хуманитарен статут в Република България, на 17.07.2014 г. пътували по магистралата С.-Р. с лек автомобил, управляван от Х. А. М. Ал С.. В района на [населено място], около 7 часа сутринта, автомобилът навлязъл в лентата за насрещно движение, осъществил се челен удар с товарен автомобил и на място починали шофьорът на лекия автомобил, родителите и братчето на Ш. - А. И., роден през 2007 г. Било образувано досъдебно производство, което Окръжна прокуратура-П. прекратила с постановление от 18.12.2014 г., тъй като виновният за ПТП С. бил починал. Налице бил валиден застрахователен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобила, сключен с ответното застрахователно дружество. Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото бил дали е налице такава трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, особено близка между тях, вследствие на което същата да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Според апелативния състав било въпрос на конкретна преценка, с оглед на събраните доказателства, дали между починалия и ищцата била налице особена емоционална връзка, трайна и дълбока, с изключителна привързаност между двамата. За изясняване на това обстоятелство по делото било събрано само едно доказателство - разпитана била само една свидетелка - М. А. А., която била преводач от арабски. Същата заявила, че познава Ш. задочно, по повод работата й с кантората на адвокат С. И. и то от няколко проведени разговора по Вайбър, след инцидента. Не била говорила с малолетната ищца преди случая. При тези данни от фактическа страна апелативният съд е приел, че със събраните по делото доказателства ищцовата страна не е доказала при условията на пълно и главно доказване, съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между двете деца, довела до продължителни болки и страдания, които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. По делото ищцовата страна не е ангажирала доказателства, от които да се установяват изключително близки отношения, повече от нормалните между брат и сестра. Поради това, въззивният съд е приел, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и е отменил решението в обжалваната му част, както и в частта за разноските. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва служебно само на основанията, посочени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. Когато е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо. В конкретния случай такива пороци не се установяват при извършената служебна проверка. Извън така посочените основания, допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, включен в предмета на делото и от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т.1-3 от ГПК. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси, свързани с критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия родственик и претендиращото обезщетение лице и прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, са включени в предмета на делото. Но те не отговарят на критерия, да са разрешени от въззивния съд и да са обусловили изхода на спора. Следователно, по нито един от въпросите, касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска на ищеца, въззивният съд е приел, че липсва доказване на трайната и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат, поради което не са доказани продължителни болки и страдания, съответно настъпилите неимуществени вреди. Така формираните изводи на въззивния съд, са свързани обсъждане на доказателствата по делото и установяване на фактите по делото. Поставените правни въпроси не са свързани с решаващата воля на съда и не могат да съставляват общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно така посоченото задължително тълкуване правният въпрос не може да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд. Изложеното налага извод, че касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не могат да се обсъдят и допълнителните основания. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за настоящето производство в размер на 100 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р Бълагрия