Определение № 3999 от 20.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1759/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 3214 от 20.06.2025 г. по настоящото дело ВКС е разгледал касационната жалба, подадена от Н. Г. М. чрез адвокат Г. П. от АК – Х. срещу въззивно Решение № 9 от 11.01.2024 г. по в.гр.д.№ 792/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, II състав, като в една част касационната жалба е оставена без разглеждане, а в останалата част е постановено, че не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответниците по жалбата имат право да им се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното (с отговора на касационната жалба) искане. С молба вх.№ 12103 от 27.06.2025 г. ответниците по жалбата П. Н. Г. и М. Г. М., представлявани от адвокат В. Т. от АК - П., са заявили искане по реда на чл. 248 ГПК, а именно: на М. Г. М. да се присъдят разноските по делото, възлизащи на сумата 1 832,50 лв. съгласно представеното доказателство (договор за правна защита и съдействие), а на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат В. Т. да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на П. Н. Г. като на материално затруднено лице. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателката на 18.07.2025 г. чрез нейния процесуален представител - адвокат Г. П.. Не е постъпил отговор на молбата както в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК (изтекъл на 25.07.2025 г.), така и впоследствие. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо – заявено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и е в съответствие с разясненията, направени с т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК (като при това в случая е налице списък по чл. 80 ГПК, който е инкорпориран в отговора на касационната жалба). Разгледано по същество, искането е основателно. С отговора на касационната жалба ответниците по касация са представили поотделно сключени ДПЗС (л. 12 и л. 13, с допълнително представено четливо копие на последния), съгласно които адвокат В. Т. е приела да предостави безплатна правна помощ на П. Н. Г. като на материално затруднено лице, а за защитата на М. Г. М. е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 832,50 лева, като изрично е вписано, че сумата е изплатена изцяло и в брой на пълномощника. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. С оглед резултата, постановен с Определение № 3214 от 20.06.2025 г. и установените по-горе факти, касаторката следва да заплати на ответницата по касация М. Г. М. разноските, които е направила за защитата си пред ВКС в заявения със списъка размер – сумата 1 832,50 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а в полза на адвокат В. Т. да заплати сумата 400 лв. за предоставената на П. Н. Г. безплатна правна помощ за защитата по касационната жалба срещу произнасянето по предявения от нея иск по чл. 59 ЗЗД. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия