Определение № 12528 от 05.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11359/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 3592 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 886/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което Съдът е оставил без уважение искането на ищеца К. Т. да бъде освободен от заплащане на държавна такса. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по предявен от К. Г. Т. против Община Елена иск за обезщетение на неимуществени вреди, основани на бездействие на кмета на общината да изпълни функциите си, произтичащи от вменено му с чл. 15, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда задължение за опазване чистотата на водите в периода 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г. С разпореждане № 3526 от 05.11.2025 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани констатираните от съда нередовности, включително като внесе държавна такса в размер на 10,00 лева. С молба от 06.11.2025 г. ищецът е помолил да бъде освободен от държавна такса като изложил аргументи за недостатъчност на доходите, с които разполага, придружена със справка от профила му в Агенцията за хората с увреждания, Справка от НОИ за получавани пенсии, справка по персоналната партида на физическо лице в Агенцията по вписванията. При условията на евентуалност същият е поискал удължаване на срока за заплащане на дължимата по исковото производство такса до 25.11.2025г. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 7 ГПК, вр. чл.144 АПК Съдът е оставил без уважение искането за освобождаване на К. Т. от заплащане на д.т. в размер на 10,00 лева по адм. д. №886/2025г. по описа на Адм. Съд – Велико Търново. За да постанови оспорения отказ съдебният състав е приел, че не са били изпълнени надлежно предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, вр. чл.144 АПК, тъй като не било спазено изискването имущественото състояние на лицето да е било удостоверено с декларация и не били представени надлежни доказателства за доходите и имущественото му състояние. Въпреки това, със същото определение се възприема за установено наличието на възбранени имоти и липсата на данни за получавани доходи. За да достигне до крайния извод за липса на предпоставките за освобождаване от държавна такса съдебният състав е посочил служебна осведоменост за внесени от страна на ищеца държавни такси от по 10,00 лева по други искови производства. Същият е обосновал и отказа с принципа на процесуална икономия, като е посочил, че вместо претенция за соченото като противоправно поведение на Кмета на Община Елена, предявена месец за месец с отделни искове, претенцията е могла да бъде обща за целия период, с което е могло да бъде заплатена една единствена държавна такса, като решението в обратна посока било на самия ищец. При така изразеното становище съдебният състав е изразил становище, че лицето разполага с достатъчно средства и имущество и е в състояние да заплати държавна такса за образуване на делото в размер на 10,00 лева. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в частната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При установена от съда нередовност на исковата молба, същата правилно е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност. Неоснователни се явяват и доводите за необоснованост и неправилно приложение на закона. В случая по дадените указания за заплащане на дължимата държавна такса съдът е получил доказателства, които преценени комплексно сочат на ограничен финансов ресурс от страна на ищеца, изразяващ се в месечна финансова подкрепа от 95,70 лева по чл.70 ЗХУ и липса на получавана пенсия. Персоналната партида на ищеца в Агенцията по вписванията, обаче сочи наличие на недвижимо имущество – множество земеделски имоти и такива в строителните граници на гр. Елена, [населено място] и [населено място]. Макар и възбранени, същите могат да бъдат предмет на облигационни отношения и съответно източник на доходи, поради което правилен се явява крайният извод на съдебния състав, за липса на предпоставките за освобождаване на ищеца от държавна такса. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че обстоятелствата около параметрите на исковете, предявени от страна на Т., са ирелевантни за предмета на настоящия спор, доколкото ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита, като тези параметри не могат да бъдат основание за отказ от освобождаване на ищеца от задължението му за внасяне на държавна такса. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение