Определение № 531 от 08.12.2025 г. на ВКС по н. д. № 1059/2025 г.

Производството е по чл. 44 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на РС Благоевград. С определение от 26.11.2025 г., съдията - докладчик от Благоевградския районен съд е прекратила производството по ЧНД №1254/2025 г. по описа на същия съд и е изпратила делото на ВКС за решаване на възникналия спор за подсъдност с РС Перник. При запознаване с материалите по делото ВКС намери следното: По искане на прокурор от РП Перник, внесено в РС Перник на основание чл.156 от Закона за здравето - за задължително настаняване и лечение на основание на Д. Д. О., е образувано ЧНД№ 1238/2025 г. по описа на Пернишкия районен съд. С протоколно определение, постановено по същото дело на 05.09.2025 г. съдията - докладчик е прекратила съдебното производство, приемайки, че не е компетентна да разгледа предложението по съображение, че лицето чието задължително настаняване на лечение се иска двукратно не е могло да бъде призовано на постоянния адрес в [населено място], а във върнатите отрязъци от призовките е отразено, че същото не е намерено на адреса, както и че въпреки, оставените съобщения, не се е отзовал никой за да получи съдебните книжа. Съдията докладчик е мотивирала преценката си и с получени от Националната база данни сведения за регистриран, (времево след проявите, обусловили внесеното искане от прокурора, но преди внасянето на самото искане) настоящ адрес на О. в [населено място], [улица]. С позоваване на нормата на чл.156, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която задължителното настаняване и лечение на лицата по чл.155 от ЗЗ се постановява от районния съд по „настоящ адрес“ на лицето, съдията докладчик от РС Перник приела, че компетентен да се произнесе по предложението е РС Благоевград. От своя страна съдията - докладчик по образуваното ЧНД№ 1254 / 2025 г. по описа на РС Благоевград приела, че не е компетентна да разгледа делото и прекратила производството по същото, като сезирала ВКС за упражняване правомощията му по чл.44, ал.1 от НПК. Мотивирала преценката си с установените в хода на съдебното производство данни за формалност на регистрирания настоящ адрес в [населено място], представляващ търговско помещение, а не жилищна сграда и събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитани съседи на О. в [населено място] за реалност на адреса й в посочения град, където последната пребивава постоянно със своите родители. Изложени са също съображения за неустановеност на каквато и да е връзка на О. с [населено място], предвид изясненото от кореспонденцията с [община] основание за т.нар „служебен адрес“, определен от самата община като такъв - „на територията на общината за извършване на адресна регистрация“, след като предходната регистрация на лицето - в общежитие на /учебно заведение/ [населено място] – [улица], вх. /вход/ е била служебно заличена. ВКС намира, че компетентен да се произнесе по искането е РС Перник, поради следните съображения: С производствата по чл. 155 и сл. от Закона за здравето се цели охрана на интересите на подлежащите на задължително настаняване и лечение лица като е предвидена достатъчно бърза процедура и кратки срокове за разглеждане на искането. Производството е регламентирано за лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните или за обществото, или застрашава сериозно здравето им, като за формиране на съдебната преценка, съгласно чл.158, ал.2 от ЗЗ, лицето следва да бъде задължително изслушано. Вярно е, че чл. 156, ал.1 от ЗЗ определя за компетентен да разгледа искането за задължително настаняване и лечение съдът по „настоящия адрес“ на лицето, като съгласно чл.94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация това е „..адресът, на който лицето живее“. В случая, предвид установените по делото данни, адресната регистрация в [населено място] е извършена „служебно“ и не обуславя извод, че лицето действително живее в посоченото населено място. Нещо повече. Изяснено е, чрез събраните гласни доказателства, че О. фактически живее с родителите си в [населено място], на [улица], вх./вход/, ет./етаж/, където впрочем са констатираните прояви, обусловили основанието на прокурора да изготви и внесе искане по чл.156 от ЗЗ. Ето защо и в случая, следва да се приеме, че регистрацията на „настоящ адрес“ в [населено място], предвид основанията за служебното й извършване не отразява реално пребиваване на лицето на територията на [населено място] и не изпълва вложеното в нормата на чл.156, ал.2 от ЗЗ изискване, а именно, че разглеждането на искане за задължително настаняване и лечение следва да е от съда, по местоживеенето на лицето, но разбирано като мястото, на което същото действително живее. Предвид изложеното ВКС намира, че искането по чл. 155 и сл. от Закона за здравето следва да бъде разгледано от Районния съд в гр. Перник. Мотивиран от изложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК