Определение № 2459 от 25.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 1918/2023 г.

Подадена е молба от ответниците по касация Й. В. Т. и Д. С. Н. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1875 от 03.07.2024 г. чрез присъждане на заплатеното от всеки от тях адвокатско възнаграждение в размер на сумата 7 000 лв. Ответникът по молбата – ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.09.2024 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] решение № 75 от 25.05.2023 г. по в. т. д. № 322/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, искането на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговорите на жалбата и е подкрепено с доказателства за извършването на разноски в размер на сумата 7000 лв. от всеки от двамата ответници, представляваща адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им пълномощник, заплащането на което е удостоверено в приложените договори за правна защита и съдействие от 23.10.2023г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение, на основание чл. 248 ГПК