Определение № 8813 от 03.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8296/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. Г. Д., чрез адв. Тодорова, срещу определение № 9290/14.07.2026 година на Административен съд гр. Варна по адм.д. № 1906/2026 година. С последното е отхвърлено искането й за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-8703-000010/11.05.2026 г., издадена от Старши полицай към ОДМВР Варна, Сектор Специализирани полицейски сили, с която й е определена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „з“, гг) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 140 ал. 1 пр. 1 ЗДвП - управлява МПС със служебно прекратена от 05.05.2026 г. регистрация по чл. 143 ал. 15 от ЗДвП (собственикът е починал и в 6 месечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а именно за 6 месеца. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че е водач на автомобила, а не негов собственик, поради което и не е могла да знае за прекратената регистрация на автомобила. Оспорва като неправилен извода на съда за липса на доказателства за претърпените от нея вреди. Твърди, че опасността от загуба на работата само по себе си е значителна и труднопоправима вреда, която съдът трябвало да съобрази. Съдът не извършил преценка за съразмерността на вредите (ТР №5/08.09.2009 г. на ВАС). В настоящия случай общественият интерес не бил засегнат. А личният интерес на Д. бил засегнат в тежка степен. Съдът въобще не обсъдил възражението за липса на вина и липса на неправомерно деяние. Посочва определение по адм.д. №12298/2025 година по описа на ВАС като постановено по идентичен случай, като заявява, че когато водачът не е собственик на автомобила и не е могъл да знае за служебната дерегистрация, предварителното изпълнение на ПАМ е несъразмерно и не постига целите на ПАМ. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-8703-000010/11.05.2026 г., издадена от Старши полицай към ОДМВР Варна, Сектор Специализирани полицейски сили. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АС гр. Варна е образувано по жалба на Х. Г. Д., [ЕГН], чрез адв. Н. Тодорова от ВАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-8703-000010/11.05.2026 г., издадена от Старши полицай към ОДМВР Варна, Сектор Специализирани полицейски сили, с която спрямо Х. Д. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „з“, гг) ЗДвП, представляваща временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП - управлява МПС със служебно прекратена от 05.05.2026 г. регистрация по чл. 143 ал. 15 ЗДвП (собственикът е починал и в 6 месечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а именно за 6 месеца. В жалбата е обективирано и искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта до приключване на производството по делото. За да отхвърли искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта, първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото не може да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателката в процесния случай е противопоставимо по значимост на визираните обществени интереси. Определението е правилно, при следните изводи от правна страна: Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171 ЗДвП. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б"з", подб. "гг" ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. Преценката на представените по преписката релевантни доказателства и анализирането на установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и постигането на защитимата от закона цел, в случая обосновават извод за липса на доказаност на значим противопоставим интерес. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за идентичност на фактите по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС и тези по настоящото дело. Видно от фактите по адм.д. № 12298/2025 година по описа на ВАС, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е била издадена на 16.10.2025 г. за нарушение, което е установено на 15.10.2025 г. с АУАН. Още преди издаване на заповедта, в деня на констатираното нарушение, същото е било отстранено - процесният товарен автомобил, управляван от адресата, е служебно регистриран поради заплатена веднага задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Съдът е направил извод, че към 16.10.2025 г., когато е издадена оспорената заповед, нейното предварително изпълнение не реализира преследваната от закона цел – да се предотврати управление на МПС, което не е надлежно регистрирано за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Конкретният случай обаче не е такъв: По настоящото дело регистрацията на автомобила е била прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП – собственикът е починал и в 6 месечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. Х. Д. твърди, че има качеството на водач на автомобила, а не на негов собственик. Но в случая целта на мярката е да не се управляват дерегистрирани автомобили по пътищата отворени за обществено ползване, като няма данни тя да е постигната. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото; средство за държавна принуда, при която законът не се интересува от виновното поведение на водача (ПАМ не е наказание и няма цел да накаже, а да преустанови извършеното нарушение). В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта постига реалният ефект на предварителното изпълнение, тъй като има за цел да преустанови управлението на дерегистрирано МПС, за което и към настоящия момент няма данни да е регистрирано. В случая жалбоподателят твърди да не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство, но хипотезата за прилагане на ПАМ е именно поради смърт на собственика. Дали водачът е наследник със задължение да извърши регистрация или трето лице, нямащо това задължение, са въпроси неотносими към обезпечителната мярка по спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. При така установеното обаче, съдът приема, че не следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, тъй като не се установява в случая да е постигната целта на мярката; а твърдението за противопоставими вреди в личната сфера на водача, които преодоляват защитимия обществен интерес е недоказано. Възраженията на частния жалбоподател за незаконосъобразност на заповедта са относими към спора по същество. По отношение на твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), съставът на ВАС приема, че липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“. Въз основа на длъжностна характеристика за трудова заетост на Д. съдът няма основание да направи извод за значителни или трудно поправими вреди от това предварително изпълнение на заповедта. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението при забрана да се управлява нерегистрирано МПС и строг контрол върху отчетността на движещите се автомобили по отношение на водачите и собствениците им. Фактите, които жалбоподателят претендира като противопоставими, следва да са със същата или по-висока степен на значимост. Предвид гореизложеното, правилен е изводът на АС гр. Варна в насока, че всички твърдени факти не биха могли да обосноват противопоставим значим интерес до степен на значимост на защитения от законодателя обществен такъв. Предвид гореизложеното, обжалваното определение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, настоящият състав на ВАС