Определение № 3415 от 08.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2023 г.

Образувано е по частна жалба (именувана „частна касационна жалба“) на Г. О. К., действащ чрез адв.Н. Г. Н. от АК – Б., против определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС - Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно определение № 66 от 10.02.2023 г. по същото в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас, в частта за разноските. Насрещната страна по частната жалба А. О. Д. чрез адв. М. К. от АК - Б., оспорва частната жалба. Същевременно срещу въззивно определение по чл.407 ГПК с № 66 от 10.02.2023 г. по същото в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас, е подадена частна касационна жалба, по която е образувано ч.гр.д.№ 2448/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., производството по което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Произнасянето по частна жалба срещу въззивното определение по чл.248 ГПК с № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас е обусловено от изхода на производството по подадената частна касационна жалба срещу постановеното по същото въззивно дело определение № 66 от 10.02.2023 г., защото отговорността за разноските се определя според изхода на главното производство по чл.407 ГПК. Ето защо настоящето производство следва да се спре до приключване с влязъл в сила съдебен акт на другото дело пред ВКС по подадената частна касационна жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: