Решение № 4973 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2025 г.
ВАСШесто отделение08.05.2026 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37367/12.11.2025 г. по адм. дело № 9415/2025 г. на Административен съд София – град. ОСЪЖДА „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, гр. София да заплати на Националната здравноосигурителна каса сумата от 80,00 (осемдесет) евро, представляваща разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“ ООД, гр. София против решение № 37367/12.11.2025 г. по адм. дело № 9415/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а, чл.76б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неточно разпределена доказателствена тежест в процеса и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса – Търговище, чрез юрисконсулт Йосифова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 37367/12.11.2025 г. по адм. дело № 9415/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория – Рамус“, гр. София срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-11-340/5/21.08.2025 г. на директора на РЗОК – Търговище за възстановяване на сумата от 72,74 лева, получени за 6бр. ЗОЛ, за които е отчетена дейност, която не е извършена. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на тематична проверка. В заповедта е определен обхвата на същата, периода, в който следва да се извърши и е назначена комисия, която да я извърши. В хода на проверката е съставен протокол, в съответствие с чл.76а, ал.2 ЗЗО за неоснователно получени суми, като на проверяваното лице е предоставена възможност да представи писмено възражение пред директора на РЗОК-Търговище в 7- дневен срок от връчване на протокола, от която жалбоподателят се е възползвал. Съгласно чл. 386, ал.4 НРД за МД за 2023- 2025 г., когато са отчетени дейности, извършени по едно и също време от изпълнители на извънболнична и болнична медицинска помощ, не се заплаща на изпълнителя, който е отчел неизвършена дейност и съответно изпълнителят възстановява неоснователно получената сума. Административният орган е уведомил жалбоподателя във връзка с подаденото от него възражение, че за процесните 6 ЗОЛ същото е неоснователно и сумата от 72,74 лева подлежи на възстановяване като получена срещу неизвършена дейност. Възражението на жалбоподателя, че поканата е съставена на основание чл. 76а ЗЗО, вместо чл. 76б ЗЗО, тъй като е констатирано нарушение на НРД за МД за 2023-2025 г. първоинстанционният съд законосъобразно е приел за неоснователно. Разпоредбата на чл.76а, ал.1 ЗЗО предвижда, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл.72, ал.2 ЗЗО, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. За целта се съставя протокол за неоснователно получени суми като лицето, обект на проверката има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчването му. След изтичане на срока за възражение директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Съгласно чл. 76б ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. В случаите по ал. 1 управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. Административният съд обосновано е приел, че административното производство се е развило по реда на чл. 76а ЗЗО, а не по чл. 76б ЗЗО. Това е така, тъй като поканата е издадена за това, че за шест ИЗ е отчетена дейност, която реално не е извършена, тъй като на датата, на която е посочена като извършена дейността, шестте ЗОЛ са били хоспитализирани в МБАЛ Търговище. Налице е несъответствие с изискванията за заплащане на двете медицински дейности. При проверка на справка относно извършени и отчетени МДД на шестте ЗОЛ за периода от 01.01.2024 г. до 31.05.2025 г. през периода им на хоспитализация по съответна КП, проверяващите са установили, че лицата са били хоспитализирани на датата, на която е посочена като извършена дейността от СМДЛ Рамус ООД. Проверяващите са установили, че отчетените от жалбоподателя като извършени дейности, са осъществени и от МБАЛ-Търговище, където шестте лица са били хоспитализирани. Предвид гореизложеното законосъобразно административният орган е разпоредил връщане на неоснователно получените суми. Достигайки до същите изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя на сумата от 80,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 76 ЗЗО
- чл. 76
- чл. 208 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 210, ал. 1 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 72, ал. 2 ЗЗО
- чл. 76, ал. 2 ЗЗО
- чл. 76, ал. 1 ЗЗО
- чл. 386, ал. 4 НРД
- чл. 221, ал. 2
- чл. 24