Определение № 43 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4460/2016 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№1037206/11.03.2016 г., изпратена по пощата на 07.03.2016 г., от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 505/02.09.2011 г. по гр.д.№741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и по молба вх.№1037129/11.03.2016 г., изпратена по пощата на 07.03.2016 г., от А. П. Б.-У. и [фирма], чрез управител И. А. Б., за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 и чл.304 ГПК на същото решение. В първата молба за отмяна се твърди, че въз основа на решението, чиято отмяна се иска, Столична община е завела ново гр.д.№ 9151/2014 г. на СГС, І ГО, 20 състав, срещу молителите и други ответници, като купувачи и впоследствие продавачи на процесните имоти. Във връзка с друго дело на 07.03.2016 г. узнали от адвоката си П. М., че лицето Г. Д. П. е подало молба за конституиране като страна с твърдението, че е универсален правоприемник на А. К. Ч. по силата на завещание от 25.07.2006 г., с което са отменени всички предходни завещателни разпореждания. По настоящото дело въз основа на завещание от 31.10.2001 г. като неин универсален правоприемник е бил конституиран „Американски университет в България“. Намират, че университетът не е бил материално легитимиран да встъпи в процеса като правоприемник на А. К. Ч.. Прилагат препис от саморъчното завещание от 25.07.2006 г. и протокол за обявяването му от нотариус рег.№ 340 от 21.07.2015 г. В допълнителна молба вх.№1082996/30.05.2016 г. молителите твърдят, че последното завещание не им е било известно до датата на подаване на молбата за отмяна, че това писмено доказателство би променило решаващите изводи на съда относно принадлежността на правото на собственост върху спорните имоти, че неправилно искът срещу А. П. Б.-У. е уважен в полза на „А.“ като наследник по завещание на първоначалната ищца А. К. Ч., починала в хода на делото. Уточняват, че са узнали за завещанието от своя адвокат П. М., който от своя страна научил за него от молба вх.№145614/25.11.2015 г., внесена от Столична община по гр.д.№12697/2015 г. на СГС,ІV-г състав, която му е била връчена на 07.12.2015 г. От съдържанието на тази молба се установява, че лицето Г. Д. П. е подал молба за конституиране като страна по делото, позовавайки се на цитираното саморъчно завещание. Посочват, че молбата за отмяна подават на 07.03.2016г. в тримесечния срок от получаване на молбата на Столична община от адвоката им, което е възможно най-ранния срок да им стане известно завещанието, въпреки че се снабдили с копие от него в по-късен момент. Прилагат призовка по посоченото дело и други писмени доказателства. Във втората молба за отмяна се излага, че въз основа на решението, чиято отмяна се иска, Столична община е завела ново гр.д.№ 9151/2014 г. на СГС, І ГО, 20 състав, срещу молителите М. Б. С., С. П. С. и срещу молителя [фирма], с твърдението, че процесните имоти са били продадени от молителката А. П. Б.-У. на различни лица в хода на висящо производство и че се търси от тези лица отговорност поради осъществена по отношение на общината евикция. На 07.03.2016 г. узнали, че в полза на лицето Г. Д. П. е било съставено на 25.07.2006 г. саморъчно завещание от А. К. Ч., с което същият се легитимира като неин универсален правоприемник и с което са отменени всички предходни завещателни разпореждания. В настоящия процес като неин правоприемник е бил конституиран „А. въз основа на саморъчно завещание от 31.10.2001 г. от завещателката. Университетът не е бил легитимиран да встъпи в процеса и да го води като неин правоприемник. Прилагат препис от саморъчното завещание от 25.07.2006 г. и протокол за обявяването му от нотариус рег.№ 340 от 21.07.2015 г. В допълнителна молба вх.№1089031/08.06.2016 г. молителите твърдят,че завещанието не им е било известно до датата на подаване на молбата за отмяна, че това писмено доказателство би променило решаващите изводи на съда относно принадлежността на правото на собственост върху спорните имоти,че неправилно искът срещу А. П. Б.-У. е уважен, като е прието,че „Американски университет в България“ е наследник по завещание на първоначалната ищца А. К. Ч.,починала в хода на делото. Университетът не е бил легитимиран да встъпи в процеса като неин правоприемник, а атакуваното решение е постановено при ненадлежно упражняване правото на иск. Уточняват, че за саморъчното завещание в полза на Г. Д. П. са узнали от адвокат П. М., упълномощен да представлява М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. по гр.д.№ 12697/2015 г. на СГС,ІV-г състав. Той от своя страна научил за завещанието от молба вх.№145614/25.11.2015 г.,внесена по делото от Столична община, препис от която му е бил връчен на 07.12.2015 г. Установяват това обстоятелство с копие от призовка по делото. Посочват, че подават молбата за отмяна на 07.03.2016 г. в тримесечен срок от получаване на молбата от адвокат П. М., което е възможно най-ранният възможен срок за узнаване на завещанието, въпреки че с копие от него се снабдили по-късно. Прилагат призовка и други писмени доказателства. С молба вх.№1512/09.02.2017 г. молителката А. П. Б.-У. прилага копие от молба вх.№145614/25.11.2015 г. от становище-молба от Столична община по гр.д.№12697/2015 г.,ІV-г състав. В писмен отговор вх.№1147287/10.10.2016 г. „А.“ Сдружение с нестопанска цел изразява становище, че молбата, подадена от молителите А. П. Б.-У. и [фирма] е недопустима. Намира, че същата е подадена след срока по чл.305 ГПК с оглед посоченото от тях, че са узнали за саморъчното завещание от адвокат П. М., упълномощен да представлява М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. по гр.д.№12697/2015 г. на СГС,ІV-г състав. Твърди, че пълномощникът им е научил това обстоятелство по-рано, от молба за конституиране като ищец по делото, подадена от Г. Д. П., копие от която му е връчено на 16.11.2015 г. и която е била придружена с приложения -копие от завещанието и протокола за обявяването му. Счита,че всички молители са научили за завещанието именно на тази дата с оглед родствените връзки между тях. Прилага призовка. С молба вх.№10768/03.11.2016 г. представя молба вх.№1099457/14.10.2015 г. от Г. Д. П., списък на призованите лица и разпореждане от 03.11.2015 г. за конституирането му като ищец-въззиваема страна по цитираното дело .Претендира разноски. В писмен отговор вх.№1147284/10.10.2016 г. Американски университет в България“ Сдружение с нестопанска цел изразява идентично становище по молбата за отмяна от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б..Претендира разноски. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: По гр.д.№12697/2015 г. на СГС, ІV-г състав е постъпила молба вх.№1099457/14.10.2015 г. от Г. Д. П. за конституиране като ищец по делото на основание чл.120 ГПК/отм./. В нея се твърди,че на 21.07.2015 г. е открито и обявено саморъчно завещание, изготвено на 25.07.2006 г. от А. К. Ч., че то е последната воля на покойната завещателка, с което тя отменя всички предходни завещателни разпореждания. Посочва, че приема това универсално завещание в негова полза.С разпореждане от 03.11.2015 г. на съда той е конституиран като въззиваема страна /ищец/ по делото и е разпоредено препис от молбата му и приложените завещание и протокол да се връчи на всички страни за становище. Страни по делото са били М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б., с процесуален представител адвокат П. М., както и Столична община и други лица.На адвокат П. М. е връчена призовка с дата на издаване 05.11.2015 г., в която е отразено прилагането на копия от молба вх.№1099457/ 14.10.2015 г. с приложени завещание и протокол и с указание за становище. Призовката е връчена на адвокат П. М. на 16.11.2015 г. лично. В становище-молба вх.№145614/25.11.2015 г. Столична община е изразила позицията си във връзка с конституирането на Г. Д. П. като страна по делото.Адвокат П. М. е получил призовка с дата на издаване 27.11.2015 г., в която е отразено като приложение молба вх. №145614/25.11.2015 г. и указание за становище по нея. Призовката му е връчена лично на 07.12.2015 г. При проверка допустимостта на молбите за отмяна по реда на чл. 307 от ГПК ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира, че те са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото се подава в тримесечен срок от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Новото обстоятелство ,респективно установяващото го писмено доказателство, което според молителите е от съществено значение за делото и на което те се позовават като основание за отмяна на влязлото в сила решение им е станало известно чрез адвокат П. М.. С неговото уведомяване те самите свързват собственото си узнаване на новото обстоятелство и новото доказателство и изразяват становище,че от тази дата следва да тече срокът за подаване на молбите им за отмяна. И в двете допълнителни молби молителите са заявили тази своя позиция.Спорният момент е, че пълномощникът е узнал за завещанието не на 07.12.2015 г., както считат молителите, а на 16.11.2015 г.,когато е получил преписи от него, протокола за обявяването му и молбата на Г. Д. П.. На 07.12.2015 г. той е научил какво е становището на Столична община относно завещанието,за което вече е знаел и извършените от съда процесуални действия във връзка с молбата на Г. Д. П.. Срокът за подаване на молбите за отмяна е изтекъл на 16.02.2016 г., а те са постъпили значително по-късно. Същият е уреден като преклузивен, с изтичането му се преклудира процесуалното право на заинтересованите страни да се иска отмяна на посоченото основание. Ответникът по молбите за отмяна „А.“ Сдружение с нестопанска цел е претендирал заплащане на сторените в настоящото производство разноски, които установява с представени два договора за правна защита и съдействие,приложени към всеки от дадените по молбите за отмяна отговори ,в които е отразено заплащането им в брой. При този изход на делото искането следва да бъде уважено. Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.