Определение № 263 от 11.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 975/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Буларко“ АД /н./ срещу определение № 3701/11.11.2019 г. по в. т. д. № 2539/2019 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 1707/15.08.2018 г. по т. д. № 5357/2015 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Булактив” ЕООД срещу „БУЛАРКО” АД /н./ иск с правно основание чл. 422 ГПК досежно вземания по договор за кредит от 19.06.2007 г., сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Булбилд БГ“ ООД, впоследствие прехвърлени по договор за цесия от 09.04.2015 г. на „Булактив“ ЕООД в размер на 1 258 937, 83 евро главница, 21 515, 39 евро възнаградителна лихва за периода 28.02.2014 г. – 20.05.2014 г., 1 608, 24 евро наказателна лихва за периода 13.03.2014 г. – 20.05.2014 г. и 215, 97 евро такси по кредита, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 27 210/2014 г. на СРС, 70 състав, допълнена със заповед за изпълнение от 21.07.2014 г. по същото дело, и в тази част е прекратено производството по т. д. № 5357/2015 г. „Буларко“ АД /н./ прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение поради допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния състав. Излага доводи, че не му е връчено копие от молба, депозирана на 04.11.2018 г. от „Булактив” ЕООД, с която е формулирано искане за прекратяване на производството. Счита, че в мотивите на обжалваното определение въззивният съд неправилно е формирал решаващия си извод за наличие на основание да прекрати производството като е пропуснал да вземе в предвид разписаното в чл. 693 in fine ТЗ. Излага довод, че е налице произнасяне от състав на Апелативен съд София с определение № 1099/28.03.2019 г. по в. ч. д. № 6200/2018 г. и състав на ВКС с определение № 391/14.08.2019 г. по ч. т. д. № 1445/2018 г. на I ТО, с които се приема, че производството по предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предмет на т. д. № 874/2018 г. на СГС, следва да бъде прекратено, а да продължи това по т. д. № 5357/2015 г. на СГС като такова по чл. 637, ал. 3 ТЗ. Жалбоподателят моли атакувания акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за разглеждане по същество. Претендира присъждане на разноски в полза на процесуалния си представител по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът по жалбата „Булактив” ЕООД я оспорва като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и постановено в съответствие с процесуалния закон при правилно тълкуване на чл. 637, ал. 2 ТЗ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството по т. д. № 5357/2015 г. на СГС е образувано по предявен от „Булактив“ ЕООД срещу „Булбилд БГ“ ООД, „Буларко“ АД, „Астроко“ АД, И. Д. Р. и Д. И. Р. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сума в размер 1 282 277, 43 евро, формирана от главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси, с източник договор за кредит, сключен между „Банка Пиреос България“ АД и „Булбилд БГ“ ООД с поръчители „Буларко“ АД, „Астроко“ АД, И. Д. Р. и Д. И. Р.. Ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия, сключен на 09.04.2015 г. с „Банка Пиреос България“ АД. По делото е постановено решение на 15.08.2018 г., с което предявените искове са отхвърлени. Установява се по делото, а и при проверка по реда на чл. 23, ал. 6, вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, че с решение № 1984/11.08.2017 г. на Апелативен съд София е обявена неплатежоспособността на „Буларко“ АД и открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството. В законоустановения срок „Булактив“ ЕООД е заявил вземанията си срещу „Буларко“ АД /н./, предмет на производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК, които не са приети от синдика, но с определение на съда по несъстоятелността № 2179/23.04.2018 г. по т. д. № 4509/2013 г. списъкът на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приетите вземания е коригиран. Срещу включването на вземанията в списъка на приетите такива от длъжника „Буларко“ АД /н./ е предявен иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, по който е образувано т. д. № 874/2018 г. на СГС. С определение № 5709/05.11.2018 г. производството по същото дело е прекратено при приложение на чл. 130 ГПК. Определението е преминало през пълен инстанционен контрол и е влязло в сила на 14.08.2019 г. Трите инстанции последователно са приели, че е налице субективен /досежно насрещните страни „Булактив“ ЕООД и „Буларко“ АД /н.// и обективен идентитет по т. д. № 874/2018 г. на СГС и т. д. № 5357/2015 г. на СГС, споделяйки натрупаната съдебна практика, която приема, че исковата защита по чл. 422 ГПК и чл. 694 ТЗ са идентични. В този смисъл са постановени решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на I ТО, определение № 483/11.07.2014 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на II ТО, определение № 684/01.12.2015 г. по ч. т. д. № 2634/2015 г. на II ТО, определение № 235/18.05.2018 г. по ч. т. д. № 707/2018 г. на I ТО, определение № 528/31.07.2019 г. по ч. т. д. № 703/2019 г. на II ТО на ВКС и др. С атакуваното в настоящото производство определение Апелативен съд София, след провеждане на открито съдебно заседание на 07.10.2019 г., на което е даден ход по същество, е постановил обезсилване на решение № 1707/2018 г. по т. д. № 5357/2015 г. на СГС и е прекратил производството по делото с мотив, че са налице предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ – вземането на „Булактив“ ЕООД срещу „Буларко“ АД /н./ е прието по реда на чл. 693 ТЗ. Счел е, че в полза на ищеца е отпаднал интересът от поддържането му. С включване на вземането в списъка на приетите вземания същото се е сдобило с принудителна изпълняемост. Не могат да бъдат споделени изложените от въззивната инстанция изводи за недопустимост на образуваното по искова молба на „Булактив“ ЕООД производство по т. д. № 5357/2015 г. на СГС. Настоящият състав на съда изцяло възприема разрешенията, дадени с цитираните по – горе съдебни актове на касационната инстанция, и счита, че в процесната хипотеза при предявен преди откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Буларко“ АД иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, което е предявено и по реда на чл. 685 ТЗ, то производството по чл. 422 ГПК следва да продължи, предвид заявеното от длъжника оспорване на това вземане по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ /т. д. № 874/2018 г. на СГС/, но с участие и на синдика. Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ спряното на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ производство се възобновява при наличието на необходимите предпоставки и продължава с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено в списъка на приетите от синдика вземания, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Завареното производство по чл. 637, ал. 3 ГПК обслужва нуждите на производството по несъстоятелност по аргумент от чл. 637, ал. 4 ТЗ и играе ролята на иск по чл. 694 ТЗ без изменението му от осъдителен в установителен. На още по – силно основание предявеният по чл. 422 ГПК установителен иск, след направено от длъжника оспорване срещу включване на същото вземане в списъка на приетите такива, следва да продължи след като бъде конституиран и синдикът на дружеството в несъстоятелност като самостоятелна страна в защита на обществен интерес – на всички участници в производството. Решението по иска ще има действие спрямо „Булактив“ ЕООД, „Буларко“ АД /н./, синдика и всички кредитори на несъстоятелния длъжник по аргумент от чл. 637, ал. 4 ТЗ. Макар, първоинстанционният съд да не е спрял производството по т. д. № 5357/2015 г. и конституирал синдика на „Буларко“ АД /н./, това не се явява пречка въззивната инстанция да санира пропуска му и да разгледа по същество подадената пред нея въззивна жалба. Като не е съобразил сочените разрешения въззивният съд е процедирал незаконосъобразно. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че след като приключи съдебното дирене съдът не може да се произнесе с друг акт, освен с решение /чл. 149, ал. 2 ГПК и чл. 268, ал. 3 ГПК/, като изключение се явяват хипотезите на чл. 231 ГПК, чл. 232 ГПК, чл. 233 ГПК и чл. 249 ГПК. В процесния случай пред въззивната инстанция не е осъществен фактическият състав на нито едно от цитираните изключения, поради което той е бил длъжен да постанови решение, а не определение, както е процедирал. Постановеният от него акт се явява незаконосъобразен до степен на недопустимост поради съществено нарушение на задължението, вменено с чл. 5 ГПК, да обезпечава законността на гражданския процес – в този смисъл определение № 350/2010 г. по ч. т. д. № 297/2010 г. на I ТО, определение 51/2004 г. по ч. т. д. № 701/2003 г. на I ТО, определение № 223/2017 г. по ч. гр. д. № 4397/2017 г. на I ГО на ВКС. Изложеното мотивира настоящият състав да стигне до извод, че атакуваното определение на Апелативен съд София следва да бъде обезсилено, а делото върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на подадената от „Булактив“ ЕООД срещу „Буларко“ АД /н./ въззивна жалба по същество след конституиране на синдика. Искането на частния жалбоподател за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат С. не следва да бъде уважено. Правилото на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата предвижда, че адвокатът може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Заявеният от жалбоподателя довод, че нормата урежда възможност за предоставяне на безплатна помощ и съдействие на материално затруднени физически и юридически лица, не почива на законодателната уредба. Действително, в т. 2, ал. 1 на чл. 38 от закона е употребена думата „лица“, която може да се приеме за общо обозначаване както на физическите, така и на юридическите такива. Нормата не е ясно формулирана, поради което се нуждае от тълкуване при приложение на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове. При систематичното тълкуване на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за адвокатурата и чл. 5 от Закона за правната помощ, който сочи, че правна помощ се предоставя на физически лица, следва да се изведе по тълкувателен път, че чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата трябва да се прилага стеснително и да се приеме, че предоставянето на безплатна адвокатска защита е предвидено само по отношение на физически, но не и на юридически лица. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС