Определение № 38 от 20.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 1047/2021 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод постъпило искане от председателя на Окръжен съд – гр. Сливен, който с разпореждане № 284 от 25.11.2021 г. е прекратил съдебното производството по в.н.о.х.д. № 409/2021 г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК с оглед на следните съображения: Производството по в.н.о.х.д. № 409/2021 г. на ОС – Сливен е образувано по жалба от адв. Д. А., защитник на подсъдимата К. Г. Б., против присъда №37 от 27.09.2021 г. по н.ч.х.д. №1520/20 г. по описа на Районен съд Сливен. С определения по делото всички действащи съдии от ОС – гр. Сливен са се отвели от разглеждането на делото по реда на чл. 31, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК, освен съдия Ц. Н., която се е отвела в първата инстанция, а в настоящата е в командировка. Това е дало основание на председателя на съда да прекрати производството по делото поради невъзможността да се сформира законен съдебен състав за разглеждането му и го е изпратил на ВКС за упражняване на правомощието му по чл.43, т.3 от НПК. ВКС намира, че искането е основателно и делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално се явява ОС – гр. Ямбол. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.43, т.3 от НПК