Определение № 7111 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична община, представлявана от кмета, против определение № 12443 от 09.04.2025 г. по адм. дело № 12252/2024 г. на Административен съд София – град, с което жалбата на общината против заповед № 18-10846/16.10.2024г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК)- София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателелят поддържа, че определението е неправилно, тъй като оспорената заповед засяга части от имот, собственост на Столична община, поради което е налице правен интерес от оспорване на административния акт. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът началник на СГКК- София град не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата на Столична община против заповед № 18-10846/16.10.2024г. на началника на СГКК- София град, с която на основание чл. 51, ал.1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на КККР, съгласно скица- проект, изразяващо се в нанасяне на нов ПИ с идентификатор 68134.1983.11, с площ от 649 кв.м., с начин на трайно ползване: „за друг вид застрояване“, собственост на Д. Д. Г. и Р. Д. М. и промяна в границите на ПИ с идентификатор 68134.1983.1 с данни преди изменението: площ 41893 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, без данни за собствеността и данни след изменението: площ 41244 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, без данни за собствеността, и да прекрати производството по делото, съставът на административния съд приема, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване, тъй като Столична община не се легитимира като собственик на имот, засегнат от изменението. По тези съображения приема, че Столична община не се явява заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и няма правен интерес от оспорване на заповедта. Изводът за недопустимост на подадената жалба в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК е законосъобразен и се споделя от настоящата инстанция. При оспорване на заповеди за изменение на КККР по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР с право на жалба разполагат заинтересованите лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР на ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права са засегнати от изменението (арг. чл. 54, ал. 4 ЗКИР). В случая административният съд правилно приема, че Столична община няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на посочения текст, тъй като не се легитимира като собственик или титуляр на вещно право върху имот, засегнат от изменението или в случая върху ПИ с идентификатор 68134.1983.1 по КККР на гр. София. Правилно е отбелязано, че общината не е посочена като собственик на имота в КРНИ, както и че липсват твърдения, а и доказателства този имот да е актуван като общински по съответния ред. Доводът, че заповедта засяга 49 кв.м. от общинска земя в м. „Поповица“ е неконкретен и също не е подкрепен с доказателства. Такива не са представени въпреки изричните указания на първоинстанционния съд. Твърдението, че се засяга имот, чиято собственост ще бъде възстановена при условията на § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в полза на Драгалевски манастир „Успение Богородично“ също не обосновава правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като правния интерес следва да е личен и общината не може да защитава на права на друг правен субект. Останалите съображения засягат правния спор по същество и не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения Върховният административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,