Решение № 4905 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2014 г.

Решение № 4905 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8163/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив срещу решение № 1129 от 28.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1616/2013 г., с което е изменен ревизионен акт (РА) № 131004821-1 от 27.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1184 от 5.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (сега "Обжалване и данъчноосигурителна практика") гр. Пловдив, относно установените задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. със съответните лихви за забава. Претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че административният съд правилно е приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но неправилно е формирал паричен поток на лицето въз основа на вариант Б-1 от заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) чрез включване в приходната част на паричния поток на сумата от 25 000 лв., представляваща депозит "Активни пари", и за 2008 г. на сумата от 44 750.00 лв., представляваща внесена сума в банка, която следвало да се включи в разходната част на потока. Посочва, че при определяне на несъответствието между приходите и разходите следва да се включат само кешови плащания, а не такива по банков път, тъй като не следвало с приходи по банков път да се покриват разходи по небанков път, ако плащането не е свързано с тях. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА. Ответникът по касационната жалба Снежанка Георгиева Соколова от гр. Пазарджик оспорва жалбата в писмено становище от 20.03.2015 г. чрез адв. Николай Бангеев от АК гр. Пазарджик. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 131004821-1 от 27.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, на Снежанка Георгиева Соколова са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 49 759.91 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. - 4226.86 лв. и за 2008 г. - 4614.92 лв. със съответните лихви за забава. При ревизията е установено, че за ревизираните периоди 1.01.2003 г. - 31.12.2008 г. лицето не е декларирало приходи. На основание чл. 19 от Семейния кодекс (отм.) се взети предвид приходите на съпруга Атанас Кирилов Соколов. Семейството е извършвало разходи за закупуване на недвижими имоти - три броя студия в к. к. Слънчев бряг и в гр. Пазарджик и за закупуване на МПС. Внасяло е парични средства по банкови сметки. В ревизионното производство, в първата ревизия, е определена пазарната стойност на апартаментите и търговските обекти, посредством оценителска експертиза по реда на чл. 60 и сл. ДОПК, като доказателствата са приобщени с протокол от 8.02.2011 г. Поради установено несъответствие между декларирани доходи и направени разходи е прието наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 - 124 ДОПК. Относто спорната сума в размер на 25 000 лв. е установено, че сумата е получена от Атанас Соколов на 24.10.2005 г., преведена по банков път в "Юробанк и Еф Джи България" АД, изтеглена на 22.08.2006 г. и внесена по кредита на друга банкова сметка на лицето в гр. Несебър. На същия ден е извършен превод от тази банкова сметка в размер на 25 000 лв. в полза на лицето Станислава Симеонова Симеонова, като основание за превода е записано: Превод за закупуване на жилище. Датата на превода 22.08.2006 г. съвпада с датата на издаване на НА № 30 от 22.08.2006 г. за извършена покупко-продажба на недвижим имот, който е СИО - "Студио № 403, с площ от 24,15 кв. м. и 5,17 кв. м общи части, находящ се в к. к "Слънчев бряг" - Запад, Община Несебър. По банково извлечение от "Банка ДСК" АД е установено, че на 28.02.2007 г. Атанас Соколов е направил вноска в размер на 15 000 лв. и в периода 11.07.2008 г. - 18.07.2008 г. още пет вноски, или общо сума в размер на 44 600.00 лв., за която ревизиращите приели, че е с недоказан произход. Констатирано е, че сумите са преведени по предварителни договори за продажба с Тинка Евтимова Георгиева, Румяна Цветкова Янчева и Емилия Георгиева Тошкина. За да измени РА относно установените задължения за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. административният съд се е съобразил с указанията, дадени в решение № 7492 от 3.06.2013 г. на ВАС, I-во отделение по адм. д. № 11990/2012 г. относно използване на метода на увеличената стойност по Наредба № 5/1999 г. (отм.) за определяне на пазарни цени на имоти в сграда, изградена по стопански начин в гр. Пазарджик, ул. "Цар Иван Шишман". Формиран е краен извод, че пазарните цени на строително-монтажните работи (СМР) по изграждане на процесните обекти следва да бъдат определени по метода на увеличената стойност, съгласно вариант втори от заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), изготвена от вещо лице инж. Стефан Петров Жеков. Съдът е кредитирал заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) по вариант Б, основаващ се на констатациите на СТЕ относно пазарната цена по метода на увеличената стойност. По отношение разходната част на паричния поток е намалена сумата за покупка по нотариален акт № 127/28.04.2006 г. за закупен недвижим имот съобразно изчисленията на СТЕ (по РА сумата на разходите е 437 665 лв., заменена с 84 688.50 лв.). Съдът е кредитира Вариант Б № 1 от заключението на ССЕ, тъй като при определянето на данъчната основа експертът се е съобразил с приетата по делото СТЕ във варианта й, определящ пазарната цена на процесните недвижими имоти по метода на увеличената стойност. Съгласно този вариант за 2006 г. сумата от 25000 лв. е включена в приходната част на паричния поток, защото ако се включи само в разходната част, същата сума ще формира приход и ще се получи двоен ефект съгласно поясненията на вещото лице. Относно 2007 г. вещото лице е включило в приходната част на потока сумите от 13 378.05 лв. и 19 000 лв., тъй като е прието за доказано, че същите са преведени от Тинка Георгиева на 23.10.2007 г. и от Румяна Янчева също на 23.10.2007 г. Въз основа на това е установен размер на задълженията по по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. от 4461.66 лв. и лихви за забава в размер на 2373.75 лв., по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 894.95 лв. и лихви за забав в размер на 350.86 лв. За 2008 г. съдът не е включил в разходната част на паричния поток (за разлика от ревизиращия орган) сумата от 44 750.00 лв., свързана с погасяването на банков кредит на 25.07.2008 г., тъй като е преведена и съответно разходена в рамките на един и същи данъчен период по банков път, докато при формирането на паричния поток следвало да бъдат съпоставени само ресурси от небанкови плащания. Установени са задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 1839.58 лв. и лихви за забава в размер на 443.75 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изпълнил в цялост задължителните съгласно чл. 224 АПК указания, дадени в решение № 7492 от 3.06.2013 г. на ВАС, I-во отделение по адм. д. № 11990/2012 г., относно използване на метода на увеличената стойност по Наредба № 5/1999 г. (отм.) за определяне на пазарни цени на имоти в сграда, изградена по стопански начин в гр. Пазарджик, ул. "Цар Иван Шишман", предмет на продажба с нотариален акт № 127 от 28.04.2006 г. Съгласно приета СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Стефан Петров Жеков, пазарната цена по метода на увеличената стойност за една втора идеална част от продадените обекти възлиза на 84 688.50 лв. Този резултат правилно е ползван като основа за изчисленията на вещото лице Недялка Герджикова, изготвило ССЕ. Във възприетия от съда вариант Б-1 от заключението сумата от 84 688.50 лв. е включена в разходната част на паричния поток, сумата от 25 000 лв. - в приходите за 2006 г., като сумата от 44 750 лв. не е включена в разходната част на потока за 2008 г. При ревизията е възприет обратен подход - сумата от 25 000 лв. не е включена в приходната част за 2006 г., а сумата от 44 750 лв. е включена в разходната част на потока за 2008 г. Видно от изготвения на стр. 31 - 33 от РД паричен поток сумата от 25 000 лв. е включена два пъти в разходната част на паричния поток - при изготвяне на началното салдо като внесена на 24.10.2005 г. по банков път сума с неизяснен произход и в разходната част за 2006 г. като разходи за покупка на студио № 403 по нотариален акт № 30/22.08.2006 г. При доказана връзка, че със сумата от 25 000 лв. е закупен имота по НА № 30/22.08.2006 г., правилен е подходът на вещото лице Герджикова по вариант Б-1 от ССЕ, възприет от съда, че със включването й само в разходната част на потока за 2006 г. би се получил двоен ефект. В случая е неоснователен доводът на касатора, че от приходната част на паричния поток следва да се изключи полученото плащане по банков път, тъй като е доказано, че именно с него са покрити разходите за закупуване на недвижимия имот по нотариален акт № 30/22.08.2006 г. Доводите на касатора за включване на сумата от 44 750.00 лв. в разходната част на потока са неоснователни. По сметка в "Банка ДСК" АД с титуляр Атанас Кирилов Соколов в периода 11.07. - 18.07.2008 г. са правени вноски от лицето за захранване на сметката. На 25.07.2008 г. от същата сметка е извършено заличаване на договорна ипотека и окончателно погасяване на кредит на стойност 93 001.53 лв. Обжалваното решение е правилно, но на друго самостоятелно основание. Обосноваване на общност на приходи и разходи за целите на подоходното облагане в контекста на провеждането на ревизия по чл. 122 от ДОПК не следва от института на съпружеската имуществена общност, уреден в Семейния кодекс. Режимът на СИО е уреден в чл. 19, ал. 1 от отменения СК /в сила до 1.10.2009 г./, чл. 21, ал. 1 от СК в сила от 1.10.2009 г. и § 4, ал. 1 от ПЗР на СК - правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити от съпрузите по заварени бракове. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите за съвместния принос и той не се презумира. Съгласно чл. 25 от Семейния кодекс /отм., в сила до 1.10.2009 г./ разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат общо от двамата съпрузи, а отговорността за поетите задължения за удовлетворяване на такива нужди е солидарна. Формулирано по различен начин - ако разходите за нуждите на семейството са поети изцяло от единия от съпрузите, това не предполага разпределянето им в някакво съотношение между съпрузите за целите на данъчното облагане. В конкретния случай за целите на данъчното облагане ревизиращите органи не са имали основание да включат в разходната част паричния поток на съпругата, разходите, които са направени изцяло за сметка на съпруга Атанас Соколов. Разходите са направени изцяло от съпруга, поради което са относими към определяне на неговите задължения и не могат дори по особения ред за провеждане на ревизия по чл. 122 - 124 ДОПК да бъдат включени в паричния поток на съпругата, при наличие на категорични данни, че същата не е правила лични разходи в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответницата Снежанка Георгиева Соколова следва да бъдат присъдени направените и своевременно поискани разноски за касационното производство, изразяващи се в 700.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,