Определение № 12030 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 2648 от 25.06.2025г., постановено по адм.д. № 513/2025г. Административен съд – Стара Загора, VIII -ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Сън Енерджи – Д. Д.“, ЕИК 201076978, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Братя Даскалови,обл.Стара Загора, [улица], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-2600/67#1 от 27.11.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Стара Загора, като недопустима (просрочена). Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Д. С. Д., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], в качеството си на физическо лице и едноличен търговец /ЕТ/ „Сън Енерджи – Д. Д.“, ЕИК 201076978, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора, [улица], чрез пълномощника адв. С. Стойков. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Стара Загора е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Стара Загора. Ответният по частната жалба директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Василева взема становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Стара Загора е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Сън Енерджи – Д. Д.“, ЕИК 201076978, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-2600/67#1 от 27.11.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Стара Загора,с който са по отношение на търговеца е установено публично държавно вземане в размер на 41 997,81лв., като недопустима (просрочена). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е бил връчен на задължено лице на 25.03.2025г. и четиринадесет дневния срок за оспорването му изтича на 08.04.2025г., а жалбата е подадена по пощата на 29.04.2025г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за обжалване, поради което същата се явява недопустима като просрочена – хипотеза по чл.159,т.5 АПК. Определението на Административен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи за множество допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до накърняване на правото на защита на страната, като поради което неправилно е прието, че жалбата се явява просрочена. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд – Стара Загора е бил сезиран с жалба от Д. С. Д., [ЕГН], от гр.Стара Загора, [улица], [адрес], в качеството си на едноличен търговец /ЕТ/ „Сън Енерджи – Д. Д.“, ЕИК 201076978, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Братя Даскалови, обл.Стара Загора, [улица], чрез пълномощника адв. С. Стойков, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-2600/67#1 от 27.11.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Стара Загора,с който са по отношение на търговеца е установено публично държавно вземане в размер на 41 997,81лв. Съгласно чл.166,ал.1 ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал.2 от същия член, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.27,ал.7 ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ч.149,ал.1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. От приложения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-2600/67#1 от 27.11.2024 г., /л.27 – 29 от първоинстанционното дело/ е видно, че в акта изрично е посочено, че той подлежи на обжалване пред административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, в 14-дневен срок от съобщаването му, като жалбата се подава чрез ДФ“Земеделие“. От данните по делото е видно, че издадения АУПДВ е връчен на жалбоподателката с приемо-предавателен протокол № 02 – 240 – 6500/1246#1 от 25.03.2025г. – л.41 от първоинстанционното дело, а според писмо на „Български пощи“ ЕАД /л.81 от първоинстанционното дело/жалбата с подател адв.С. Стойков и получател ДФ“Земеделие“ – София е подадена по пощата на 29.04.2025г. При така изложените доказателства правилно административният съд е приел, че жалбата се явява просрочена и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено – хипотеза по чл. 159,т.5 АПК. Всички наведените в частната жалба оплаквания по същество касаят производството по издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, но те нямат никакво отношение по отношение на факта, че жалбата е подадена след изтичане на преклузилния срок за обжалване, поради което е безпредметно да бъдат обсъждани. Соченото възражение от жалбоподателката до административния орган /л. 9 -11 от настоящето дело/ е такова по чл.34,ал.3 АПК, направено в хода на административното производство по издаване на акта, но преди неговото издаване, поради което не може да бъде разглеждано като жалбата срещу акта, каквито доводи са развити в частната жалба. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд Стара Загора следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,