Определение № 6823 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4463/2026 г.
ВАССедмо отделение18.06.2026 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение №734 от 09.02.2026 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело №1722/2025 г., в частта с която съдът, е прекратил производството по жалбата на М. Т. Т. срещу Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. на началника на Районно управление – Харманли при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Хасково, както и в частта, с която началникът на Районно управление – Харманли при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Хасково е осъден да заплати на М. Т. Т. направените по делото разноски в размер на от 5,11 евро. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдебното производството. ОСТАВЯ В СИЛА определението, в останалата част. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА /п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Т. Т. срещу Определение №734 от 09.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Хасково по адм. дело №1722/2025 г., в частта с която съдът, на основание чл. 159, т. 4 АПК е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - М. Т. Т., счита, че определението, в обжалваната от него част, е неправилно. Сочи, че единственият аргумент на съда за да прекрати делото е защото има последващ положителен за жалбоподателя административен акт, с който се удовлетворява искането му. Посоченият аргумент не обоснова недопустимост на жалбата за оспорване на предходно постановен административен акт, който е негативен, т.е. представлява изричен отказ. За да се претендират вреди от този акт, жалбоподателят е избрал първо пътя на оспорването му, а в последствие ще търси и правата си за нанесени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), но за да претендира тези вреди първо следва да проведе производство по проверка законосъобразността на изричния отказ. Именно в това се състои правният му интерес от оспорване на отказа. Оспорваният изричен отказ за издаване на разрешително за оръжие и последващо издаденият административен акт за разрешително за оръжие са два различни и отделни административни акта. Не е налице връзка, водеща до отпадане на правния интерес от оспорване на първия административен акт за отказ заради издаването на втори административен акт, с който се уважава друго, а не същото искане в отделно административно производство. Прави искане определението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – началникът на Районно управление (РУ) – Харманли при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково, не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково срещу Определение №734 от 09.02.2026 г. на АС – Хасково по адм. дело №1722/2025 г., в частта с която съдът го е осъдил да заплати на М. Т. Т. направените по делото разноски в размер на от 5,11 евро. Частният жалбоподател - началникът на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, счита, че определението, в обжалваната от него част, е неправилно. Излага, че жалбата до AC - Хасково, с която е инициирано съдебното производство е от 12.10.2025 г. Към тази дата жалбоподателят е бил уведомен и получил издадените му Разрешение № 20251019051 от 12.11.2025 г. и Разрешение № 20251020250 от 19.11.2025 г. Началникът на РУ - Харманли не е дал повод за образуваното съдебно производство, поради което неправилно е ангажиран да заплати разноските по делото. Хипотезата на чл. 143 АПК не предвижда разноски при прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 АПК. Разноските се дължат от юридическото лице в чиято структура се намира административният орган, поради което съдът неправилно е присъдил разноски в тежест на началника на РУ - Харманли. Прави искане определението, в обжалваната от него част, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – М. Т. Т. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частните жалби за допустими, подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата на М. Т. Т. е частично основателна, а жалбата на началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково е основателна. За да постанови определението си АС – Хасково е изложил, че в хода на производството е установено, че М. Т. Т. има издадено от РУ - Харманли Разрешение № 20251019051 от 12.11.2025 г. за придобиване на един брой дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44 см., за ловни цели, с което лицето е придобило дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44 см. – „ATA ARMS“, калибър 12x76 с фабричен номер 21/D09233. М. Т. Т. има издадено и Разрешение № 20251020250 от 19.11.2025 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, което е валидно до 18.11.2030 г. При така установеното съдът е приел, че след подаване на жалбата срещу решението на административния орган, с което е потвърден отказът за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44 см. и боеприпаси за него за ловни цели на жалбоподателя, такова разрешение му е било издадено, като същото е представено по делото с Писмо, вх. № 682 от 28.01.2026 г. от ответника. Поради това съдът е счел, че в случая за Т. не е налице правен интерес за водене на настоящото производство по оспорване на Решение № 272p-2166 от 02.09.2025 г. на директора на ОДМВР - Хасково. Посочил е, че жалбата се явява недопустима и на основание чл. 159, т. 4 АПК производството следва да бъде прекратено, като с оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски. Прекратил е производството по делото и е осъдил началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково да заплати на М. Т. Т. направените по делото разноски в размер на от 5,11 евро. Определението е частично нeправилно. По частната жалба на М. Т. Т.: Съществуването и надлежното упражняване на правото на оспорване е възможно само при наличието на определени процесуални предпоставки. В чл. 159 АПК са посочени абсолютните положителни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването. Съгласно чл. 159, т. 1 АПК актът следва да подлежи на оспорване, а съгласно чл. 159, т. 4 АПК, оспорващият следва да има правен интерес от оспорването. В случая М. Т. Т. е оспорил пред АС – Хасково Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. издаден от началника на РУ – Харманли за издаване на разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 44 см. и боеприпаси за него за ловни цели, както и Решение №272р-21665 от 02.09.2025 г. издадено от директора на ОДМВР – Хасково, с което жалбата на Т. срещу Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. издаден от началника на РУ – Харманли е отхвърлена. С Определение № 8074 от 10.11.2025 г. съдът е приел, че жалбата на М. Т. Т. и срещу двата акта е процесуално допустима. При постановяване на определението си съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК, съгласно която ако жалбата или протестът са отхвърлени от горестоящия административен орган, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. Предвид изложеното жалбата на М. Т. Т. срещу Решение №272р-21665 от 02.09.2025 г. издадено от директора на ОДМВР – Хасково, в качеството му на непосредствено по - горестоящ административен орган не подлежи на съдебно оспорване. Определението, с която производството по делото е прекратено, в частта по жалбата на М. Т. Т. срещу Решение №272р-21665 от 02.09.2025 г. директора на ОДМВР – Хасково се явява правилно като краен резултат, но на основание чл. 159, т. 1 АПК, а не на основание чл. 159, т. 4 АПК. Неправилно е обаче определението в частта, с която е прекратено производството по делото по жалбата на М. Т. Т. срещу Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. на началника на РУ – Харманли. Посоченият отказ, постановен по заявление на Т. от 03.06.2025 г. е неблагоприятен за лицето административен акт, който не е оттеглен от административния орган. Този акт не е престанал да съществува в правния мир, поради което, въпреки последващия издаден благоприятен за лицето акт по друго негово заявление, за Т. не е отпаднал правният интерес от оспорването му. Не е предмет на преценка в настоящото производство защо по второто идентично заявление на Т. органът не е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, е постановил акт по същество. Ето защо, като е приел, че жалбата на М. Т. Т. срещу Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. на началника на РУ – Харманли е недопустима, на основание чл. 159, т. 4 АПК, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение в посочената част, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на АС - Хасково, за продължаване на съдебното производство. По частната жалба на началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково: Предвид отвяната на определението на първоинстанционния съд, в частта, с която е прекратено производството по делото, в частта по жалбата на М. Т. Т. срещу Отказ, рег. № 271р-20244 от 31.07.2025 г. на началника на РУ – Харманли, частната жалба, против определението в частта за разноските, следва да бъде уважена с отмяна на това определение, като претенцията за разноски следва да бъде преценена с оглед изхода на делото при новото му разглеждане. За пълнота следва да се изложи, че определението е неправилно и предвид това, че с него съдът е осъдил административния орган да заплати направените по делото разноски. Според легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая това е ОДМВР - Хасково, тъй като именно тя е юридическо лице и поради това тя, а не началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково следва да поеме направените по делото от насрещната страна разноски при наличие на предпоставките за това. По претендираните от страните разноски за касационното производство: Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от страните разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение