Определение № 280 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3210/2014 г.

Производството е образувано по подадена от П. Х. Б. касационна жалба срещу решение № 764 от 18.04.2013 г. по гр.д.№ 3336 от 2012 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено решение от 11.04.2012 г. по гр.д.№ 3837 от 2008 г. на Софийския градски съд, I г.о., 14 състав за оставяне без уважение на направеното от П. Х. Б. по предявения от И. А. М. и В. Б. М. срещу [фирма], П. П. Б., Е. М. Б. и П. Х. Б. иск с правно основание чл.108 от ЗС възражение за право на задържане на процесните имоти /ап.12 и ап.17 и магазин № 2, находящи се в [населено място], Зона Б-19, [улица]-248/ до заплащане на направените в тях подобрения на стойност 288 867 лв. С определение № 396 от 16.06.2014 г. ВКС, ГК, Първо г.о. е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд. С молби от 08.09.2014 г. и от 10.09.2014 г. страните по делото П. Х. Б., И. А. М. и В. Б. М. поради постигнато от тях извънсъдебно споразумение от 14.08.2014 г. са поискали постановените по делото решения на първоинстанционния и въззивния съд да бъдат обезсилени, делото да бъде прекратено и на касатора да бъде върната половината от внесената от него държавна такса по делото. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение като взе предвид, че страните са заявили, че са се спогодили и че в т.12 от представеното към молбите им споразумение от 14.08.2014 г. са се съгласили решенията по настоящото дело да бъдат обезсилени, а самото дело прекратено и на основание чл.249 от ГПК счита, че молбата им следва да бъде уважена. Що се отнася до искането на жалбоподателя да му бъде върната половината от внесената държавна такса, то това искане е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение поради следното: Действително чл.78, ал.9 от ГПК предвижда връщане на половината от внесената от ищеца държавна такса по дело, което е приключило със спогодба. Разпоредбата обаче има предвид само съдебна спогодба по смисъла на чл.234 от ГПК, каквато в настоящия случай не е сключена. Всички останали начини за приключване на производството по делото без постановяване на решение по същество- оттегляне и отказ от иска или извънсъдебно споразумение, чиято последица съгласно чл.249 от ГПК е обезсилването на невлязлото в сила съдебно решение и прекратяването на делото, не могат да бъдат приравнени на съдебната спогодба и поради това не представляват основание за връщане на половината от внесената от ищеца държавна такса. С прекратяване на делото по чл.249 от ГПК делото не приключва със съдебна спогодба, а поради искането и на двете страни по делото за неговото прекратяване, тоест поради десезирането на съда. Предвид на горното и на основание 249 от ГПК настоящият състав на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд на РБ