Определение № 136 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Делото е образувано по жалба на [община] срещу решение от 24.07.2012г. по гр.д.№200/2012г. на ОС Монтана, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. С определение от 20.03.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С молба от 07.05.2013г. процесуалния представител на ответницата по жалба С. И., е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски, тъй като липсва такова произнасяне в постановеното определение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: При постановяване на решението си Върховният касационен съд не се е произнесъл по искане за присъждане на разноски по делото на ответника по жалбата. Искане за изменение на решение/ определение/ в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на решението. В случая този срок е изтекъл на 22.04.2013г., а искането на страната за изменение на решението в частта му за разноските е постъпило в съда на 07.05.2013г., т.е. след предвидения от закона срок. Ето защо същото следва да се остави без разглеждане, тъй като подаването на молбата в срок представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. Предвид изложените съображения, съдът