Определение № 9009 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8300/2025 г.

Производството е образувано по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на А. Н. М. от гр. Свищов чрез пълномощник адв. О.Нечев, с оспорване на §2, т.1 от Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, утвърдена със Заповед № ЧР-05-117 от 15.05.2025г. на Министъра на правосъдието. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт като издаден в противоречие на материалния закон. При изложени съображения прави искане вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните и служби да бъдат отменени в оспорената част да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, четвърто отделение, като съобрази твърденията в жалбата и данните по делото, намира оспорването за недопустимо, по следните съображения: Предмет на оспорване е разпоредбата на §2, т.1 от Допълнителните разпоредби на Вътрешните правила за работната заплата на служителите в ГДИН и териториалните й служби, утвърдена със Заповед № ЧР-05-117 от 15.05.2025г. на Министъра на правосъдието. Със същата е прието, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в Таблица – приложение 1 към чл. 6 и Таблица приложение 2 към чл. 8, ал. 6 към настоящите правила: новите размери на основните месечни възнаграждения / заплати, се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към и след датата на издаване на заповедта. Настоящият състав приема, че за А. Н. М., не е налице правен интерес от подаване на жалбата, по която е образувано съдебното производство. Наличието на правен интерес от търсената правна защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, респективно - за съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на цялото производство. Правният интерес от оспорването следва да е пряк и непосредствен, а наличието му се преценява независимо от вида на оспорения административен акт. Изискването да е налице личен, непосредствен, правен интерес за оспорващия предполага обжалването да цели настъпване на благоприятни за него правни последици от отмяната на атакувания акт, засягащ по неблагоприятен начин правната му сфера - като създаващ задължения или ограничаващ негови права, свободи или законни интереси. В настоящия случай жалб. М. не е адресат на оспорената разпоредба от акта, нито е част от правоотношенията, уреждани с вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, утвърдени със заповед №ЧР-05-117-15.05.2025г. на министъра на правосъдието, както и че така приетите вътрешни правила не са неблагоприятни за жалбоподателя. Соченото обстоятелство, че на вътрешните правила им е придадено обратно действие, т.е. от 01.01.2025г., както и обстоятелството, че със заповед от 04.03.2025г. на жалб. М. е прекратено служебното му правоотношение не обуславя правен интерес от оспорване на конкретна разпоредба от акта, тъй като разпоредбата е относима за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към и след датата на издаване на заповедта, какъвто жалб. М. не е към момента на приемане на същата. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че вътрешните правила, нямат характер на нормативен акт по смисъла на чл. 75 и сл. от АПК. Този извод следва от наименованието на акта по аргумент от чл. 6, чл. 7 и чл. 7а от Закона за нормативните актове, но и главно от обстоятелството, че не съдържат административноправни правила за поведение или регулация на определена категория обществени отношения и не засяга неограничен брой адресати. Вътрешните правила, дори да се квалифицират и като общ акт по смисъла на 65 и сл. от АПК, те създават права и задължения и евентуално засягат непосредствено права, свободи или законни на определяем брой лица, сред които не е жалбоподателят М.. Те не създават права и задължения и не засягат непосредствено права, свободи или законни на определени адресати, които са извън структурата, която се ръководи от издателя на акта т.е. не притежава белезите и на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, защото тази норма не е приложима на основание чл. 2, ал. 2 от АПК. При така установените обстоятелства за липса на подлежащ на оспорване акт и на правен интерес от оспорване основание на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Предвид изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение