Определение № 293 от 16.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 335/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. С оплакване за незаконосъобразност М. Г. Г. от гр. С. е подал частна жалба против въззивно определение № 245/06.03.2009 год. по гр. д. № 806/2007 год. на Софийския апелативен съд, с което се прекратява производството по делото поради процесуалната недопустимост на молбата от 17.11.2007 год. за поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът по частната жалба – “Български имоти” А. гр. С., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. По делото е установено следното: М. Г. Г. от гр. С. е подал молба на 15.11.2007 год. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 222/11.10.2007 год. постановено по гр. д. № 806/07 год. на Софийския апелативен съд в частта му за разноските, като с нея по същество се е искало изменение на разноските като присъденият им размер бъде от 1257,46 лв. Съдът се е произнесъл с определение от 17.12.2007 год. по реда на чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./, като е оставил без уважение молбата по съображения, че разноските са присъдени правилно съобразно размера на уважената част от иска. С определение № 84/05.03.2008 год. по ч .т. д. № 74/08 год. на ВКС ІІ т. о., частната жалба на М. Г. подадена против определението на САС е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а определение № 84/05.03.2008 год. по ч .т. д. № 74/08 год. на ВКС ІІ т. о. е оставено в сила от друг тричленен състав на ВКС ІІ т. о. с определение № 136/23.04.2008 год. по ч. т. д. № 44/08 год. С обжалваното определение № 245/06.03.2009 год. по гр. д. № 806/2007 год. Софийският апелативен съд приема, че вече се е произнесъл по молбата от 15.11.2007 год. и това е станало с определението от 17.12.2007 год., поради което не може да се произнесе отново. Обжалваното определение е правилно. По молбата от 15.11.2007 год. има произнасяне от съда с определение от 17.12.2007 год. по реда на чл. 192 ал. ІV ГПК /отм./. Независимо, че с молбата е искано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, САС правилно е приел, че искането е по чл. 192 ал. ІV ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, а не по чл. 192 ал. ІІ ГПК /отм./ за поправка на ОФГ. Последната представлява несъответствие между формираната и материализираната в решението воля, а такова несъответствие в случая няма, а и не се сочи такова от частния жалбоподател. След като вече има произнасяне от САС по искането за разноски, законосъобразно е прието от въззивния съд, че не може да се произнесе отново по молба по която има постановен и влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,