Определение № 4881 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4884/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. С. П. срещу определение № 531 от 22.10.2024г. по гр.д. № 220/2024г. на Смолянски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решение № 168 от 09.08.2024г. по същото дело в частта за разноските като е осъдена Е. С. П. да заплати на адвокат А. К. К. на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.2, т.1 ЗАдв и чл. 78, ал.3 ГПК възнаграждение в размер на 1500лв. за защитата на Ю. К. във въззивното производство. В частната жалба се твърди недопустимост или евентуално неправилност на определението. Недопустимостта е обоснована с довод, че по реда на чл. 248 ГПК искане за допълване или изменение на решението в частта за разноските може да се прави от страна по делото, а в случая искането е от адвокат, който не представлява страна към момента на подаване на искането. Пълномощията на адвокат К. са били оттеглени от Ю. К. в съдебното заседание на 09.07.2024г., а претендираното възнаграждение е за отговор на въззивната жалба, т.е. преди образуването на въззивното производство. По отношение неправилността на акта се поддържат същите съображения, както и че не са били налице условията на Закона за адвокатурата за оказване на безплатна адвокатска помощ, тъй като Ю. К. не е материално затруднена и е наела двама адвокати. Ответницата по жалбата адвокат А. К. в писмения си отговор обяснява, че представителната й власт не е отпаднала до 09.07.2024г., а писменият отговор на въззивната жалба е изготвен и депозиран преди това. Счита, че съдът няма задължение да проверява дали страната е материално затруднена, за да може да договаря безплатна адвокатска помощ. Производството по частната жалба е присъединено към гр.д. № 4885/2024г. на настоящия състав образувано по касационни жалби на С. К. и Е. П. срещу въззивното решение по спора, а именно решение № 168 от 09.08.2024г. по гр.д. № 220/2024г. на Смолянски окръжен съд. С обжалваната част от решението е потвърдено отхвърлянето на предявения от Е. П. чрез главно встъпване иск за установяване правото на собственост по давност върху обособено жилище на втория етаж от триетажната жилищна сграда и е допусната съдебна делба между Ю. К. и С. К. на цялата триетажна жилищна сграда. С въззивното решение разноски не са присъждани. С определение от 21.10.2025г. по гр.д. № 4885/2024г. не е допуснато касационно обжалване по касационните жалби на С. К. и Е. П. срещу въззивното решение. С обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК, Смолянски окръжен съд е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил въззивницата Е. П. да заплати на адвокат А. К. - пълномощник на Ю. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв за осъществената от нея безплатна правна помощ. За да уважи искането на адв.К. по чл. 248 ГПК съдът е приел, че тя е била надлежен пълномощник на Ю. К. до съдебното заседание на 09.07.2024г. когато устно е заявено оттегляне на пълномощията й, както и на тези на адв. Р.. Сключеният договор за правна защита между Ю. К. от една страна и адв. К. и адв. Р., от друга страна, е от 10.11.2023г. и се отнася за въззивното производство. С оглед на това извършените действия от адв. К. и адв. Р. до датата 09.07.2024г. остават в сила. Тези действия се изразяват в подадените отговори на въззивните и частна жалби на Е. П. и С. К. и за осъществената защита се дължи възнаграждение. Въззиваемата К. е била призована за заседанието на 09.07.2024г. именно чрез пълномощниците си. Нов адвокат тя е ангажирала на 18.07.2024г. - адв. Б.. Тъй като според договора за правна помощ оказаната защита е безплатна - на материално затруднено лице, то основателно е искането на адвокат К., основано на чл. 38, ал.2 ЗАдв за присъждане на възнаграждение. Съдът е посочил, че в тази хипотеза не е необходимо Ю. К. да доказва, че е материално затруднена. Приел е на последно място, че е дължимо възнаграждение в размер на 1500лв., което съответства на фактическата и правна сложност на спора - предявен чрез главно встъпване иск от Е. П. за собственост на част от един етаж и иск за делба; констатирал е, че от страна на пълномощника са подадени подробни и мотивирани отговори и молба-становище, а неявяването на адв. К. в заседанието на 09.07.2024г. се дължи на заявеното от доверителката, че ще бъде защитавана от дъщеря си Е.. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че производството по частната жалба следва да се спре поради наличие на образувано тълкувателно дело по релевантен за изхода на производството въпрос. С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 20.06.2025г. е образувано тълкувателно дело № 3/2025г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд по въпроса: Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? Същият въпрос е разгледан в мотивите на обжалваното определение, повдигнат е в частната жалба на Е. П. и по него е налице противоречива практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде преодоляна чрез постановяване на тълкувателно решение. Ето защо производството по частната жалба следва да се спре до приключване на тълкувателната процедура. Предвид влизането в сила на решението по допускане на делбата в резултат на постановеното по гр.д. № 4885/2024г. определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване, то първоинстанционното, въззивното и касационното гр.д. № 4885/2024г. следва да се изпратят на първоинстанционния съд за предприемане на дължимите действия по извършване на делбата. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.