Определение № 336 от 11.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Т. Стоянов за изменение на решение № 10682 от 07.11.2023 г. постановено по настоящото адм. дело № 4425/2023 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), в частта му за разноските, с която Министерство на вътрешните работи (МВР) е осъдено да му заплати сумата от 1270 лева, като му бъдат присъдени разноски за всяка от четирите съдебни инстанции. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК - на 17.11.2023 г. и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение № 10682 от 07.11.2023 г. по адм. дело № 4425/2023 г. на ВАС, пето отделение, е отменено решение № 43/06.03.2023 г. по адм. дело № 345/2022 г. на Административен съд Кюстендил и вместо него е постановена отмяна на заповед № 8121К-7659/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Стоянов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Касационното производството по адм. дело № 4425/2023 г. на ВАС е второ, след като с решение № 8797/11.10.2022 г. по адм. дело № 3953/2022 г. на ВАС е било отменено решение № 268/22.12.2021 г. по адм. дело № 218/2021 г. на Административен съд Кюстендил и делото е върнато ново разглеждане със задължителни указания, при което е образувано адм. дело № 345/2022 г. При присъждането на разноските по решението, чието изменение се иска сега, касационната инстанция се е съобразила с поискания от касатора техен размер в списъка по чл. 80 ГПК - 1200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение плюс 70 лева за държавна такса. Изрично е изложено по повод възражение на другата страна за прекомерност, че то е неоснователно, тъй като касаторът претендира за всички инстанции адвокатско възнаграждение от 1200 лева, т. е. е прието, че това е пълният размер на претенцията му за разноски. Съгласно задължителната съдебна практика, залегнала в т. 2 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., списъкът по чл.80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. За да се приеме, че е направено искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции е достатъчно пред касационната инстанция да е поискано присъждане на разноски. Списъкът по чл. 80 ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. Доколкото по претенцията за разноски съдът не следи служебно, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер (вж. определение № 21/20.01.2016 г. по т. д. № 1011/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., определение 09/8.01.2020 г. по ч. т. д. № 2152/2019 г. на ВКС, І т.о., определение № 732/19.11.2014 г. по ч. т. д. № 3233/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 2075/17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2019 г., V о. и определение № 7488/22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12915/2020 г., V о.). В списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респективно да не поиска присъждане на част от разноските. В представения по делото списък страната е поскала присъждане именно на 1270 лева и това е бил размерът на претенцията за разноски, който е бил уважен от съда изцяло. В случая не са представяни списъци за разноски по чл. 80 ГПК, вр. чл. 144 АПК за първата съдебна инстанция по двете производства пред административен съд и при предходното разглеждане на делото пред ВАС, а в представения списък пред настоящата съдебна инстанция тези разноски не са описани. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като съдът е присъдил всички разноски, които са описани в представения списък. По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта му за разноските следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение