Определение № 712 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Севан“ ООД, ЕИК 812077560, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Захари Стоянов“ 89, представлявано от А. А. А., против Определение №8405/30.10.2024 г., постановено по адм.д.№1670/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас. В частната жалба се посочва, че не е вярна констатацията на съда, че срокът за подаване на жалбата е преклудиран, тъй като дружеството не е уведомено за издаването на оспорваната Заповед №РД 11-681/28.06.2024 г.на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и не е спазена процедурата, посочена в АПК, във вр. със съобщаването й. Молбата към съда е да се отмени определението на административния съд като незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, при редовно уведомяване, в срока по чл.230 АПК, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима. С обжалваното Определение №8405/30.10.2024 г., постановено по адм.д.№1670/2024 г. по описа на Административен съд- Бургас, е оставена без разглеждане жалбата на „Севан“ ООД, представлявано от управителя А. А., срещу отказ да бъдат отпуснати безвъзмездни средства държавна помощ на дружеството, обективиран на ред 92 от Приложение 1- списък на недопуснати кандидати /поименно изброени/ към Заповед № РД 11-681/28.06.2024 г. на председателя на УС на АПИ, издадена на основание Решение №127/23.02.2024 г. на МС, чл.21 г, т.1, 6 от Закона за пътищата, чл.8 от Вътрешните правила за критериите за подаване, разглеждане, преценка за допустимост и методика за оценка на заявленията за кандидатстване на транспортни предприятия, които притежават лиценза за превоз на товари за получаване от държавата на безвъзмездни средства в изпълнение на Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, както и в изпълнение на решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол №РД-15-1945824, изменено с Протокол №РД-15-1983 /„Вътрешните правила“/, и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд е приел, че от приложените в административната преписка и изискани доказателства се установява, че процесната заповед е издадена на 28.06.2024 г. и същият ден е публикувана на официалната интернет страницата на Агенция „Пътна инфраструктура“. В заповедта е вписано, че същата може да бъде обжалвана пред Административен съд София- град /впоследствие с променена от съда местна подсъдност/ в 14- дневен срок от публикуването й на интернет страницата на АПИ. Жалбата е подадена на 29.07.2024 г., поради което съдът е приел, че 14- дневният срок по обжалването е изтекъл на 12.07.2024 г. и на основание чл.159, т.5 от АПК е оставил без разглеждане жалбата, като е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Заповедта е издадена на 28.06.2024 г. и публикувана на същия ден, съгл. чл.8 от „Вътрешните правила“, в които не се съдържа задължение за срок за публикуване или изрично уведомяване на адресатите по реда на чл.18а, ал.8 от АПК, в какъвто смисъл са възраженията на частния жалбоподател. Безспорни са доказателствата по делото, че Заповед № РД 11-681/28.06.2024 г. на председателя на УС на АПИ е обявена за публичен достъп в интернет страницата на Агенцията на 28.06.2024 г., а жалбата до съда срещу заповедта, която представлява индивидуален административен акт, е подадена извън 14- дневния преклузивен срок по см. на чл.149, ал.1 от АПК, поради което се явява просрочена. По изложените съображения, съдът е мотивирал правилен извод, че жалбата е просрочена и следователно - процесуално недопустима, на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение