Определение № 6630 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5528/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. К., понастоящем в Затвора - [населено място], срещу определение № 1041 от 12.05.2026 година, постановено по адм. дело № 42/2026 година по описа на Административен съд-Перник. Жалбоподателят счита определението за неправилно. Иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Перник е образувано по искова молба на Г. В. К., понастоящем находящ се в Затвора – [населено място], срещу Административен съд – София град, Административен съд – София област и Върховен административен съд на Република България, с която претендира обезщетение за вреди в размер на 10 000 000 евро. С разпореждане № 774 от 07.04.2026 година, постановено по същото дело по описа на Административен съд – Перник, производството по делото е оставено без движение, с дадени указания до ищеца за отстраняване на констатирани нередовности по исковата молба. Разпореждане № 774 от 07.04.2026 година, по адм. дело № 42/2026 година по описа на Административен съд – Перник е обжалвано с частна жалба с вх. № 11218 от 20.04.2026 година по описа на ВАС, и с идентична частна жалба със същото искане, по описа на Административен съд – Перник. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че двете частни жалби изхождат от страна по делото и са с напълно идентично съдържание и искане. По съществото на жалбите съдът е изложил мотиви, че се касае за оспорване на съдебен акт, които не подлежи на касационно обжалване съгласно нормата на чл.229, ал.1 от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 229, ал.1 от АПК предвижда, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и тези, изрично посочени в закона. Разпореждане № 774 от 07.04.2026 година, по адм. дело № 42/2026 година по описа на Административен съд – Перник не попада в категорията на посочените от законодателя съдебни актове, които може да се обжалват. С разпореждането съдът е дал указания за привеждане на исковата молба на Г. К. в съответствие на изискванията на закона. С него не се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, то не е и от изрично посочените в закона, които може да се оспорят. Не е и съдебен акт по чл. 213а, ал. 7 от АПК. Ето защо правилно съдът е приел, че частните жалби са насочени против съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол и с определение № 1041 от 12.05.2026 година, постановено по същото дело, ги е оставил без разглеждане. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение