Определение № 2315 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4639/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ПК „Напред“ срещу решение №365 от 12.06.2023 г., постановено по възз. т. д. №280 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 9-ти търговски състав, в частта, с която е отменено решение № 26 от 13.01.2023 г. по т. д. № 562 по описа за 2020 г. на Софийския окръжен съд за отхвърляне на предявения от „Пирдоп-А“ АД против ПК „Напред“ за заплащане на сумата от 22 680 лв., представляваща обезщетение за ползване на магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], за периода от 1.09.2015 г. до 30.09.2017 г., като вместо него е постановено друго за осъждане на ПК „Напред“ да заплати на „Пирдоп-А“ АД тази сума, ведно с лихви и разноски.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3. от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. При сключване на договор от кооперация, представлявана от председател, който е и изпълнителен директор на акционерно дружество, за отдаване под наем на трето лице на собствен на акционерното дружество имот, налице ли е проява на воля-знание и съгласие на акционерното дружество за ползването му с отдаване под наем при условията на сключения договор от кооперацията?

2. Кои са предпоставките за уважаването на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на вещ?

3. Върху коя от страните е и в какъв обем тежестта на доказване в производството по иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД?

4. Какъв е размерът на онова, което неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне?

„Пирдоп А“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

„Пирдоп-А“ АД е заявило в исковата си молба, че е собственик на магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица]. Магазинът е бил отдаден под наем през 2012 г. от ПК „Напред“ на трето лице/Експрес Мъглиш“ ООД/ и кооперацията е получавала наемната цена, а дружеството е било лишено от възможността да го ползва. Ето защо дружеството е поискало кооперацията да бъде осъдена да заплати 26 400 лв. обезщетение за ползване за периода от 1.09.2015 г. до 30.09.2017 г.

Основното възражение на кооперацията в отговора на исковата молба против основателността на иска е, че договорът за наем е подписан от същото лице, което освен председател на кооперацията, е било и изпълнителен директор на дружеството. Оспорен е също размерът на иска с твърдението, че кооперацията е получила наем в много по-малък размер. Според приетата по делото експертиза получената наемна цена за исковия период възлиза на 2 888 лв./стр.113 по описа на СОС/.

Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът до размера от 22 680 лв. е бил отхвърлен и е постановил друго, с което е присъдил тази сума. Приел е за установено, че ответната кооперация е отдала под наем чужд имот, ползвала го е чрез наемателя и се е обогатила без основание за исковия период, а акционерното дружество е обедняло. Изводът, че процесният магазин е ползван без основание от ответника не се променя от обстоятелството, че договорът за наем е сключен от председателя на кооперацията И. С., който е и законен представител и на дружеството. При сключване на договора И. С. е действал като органен представител на ПК „Напред“ и изразената воля не я прави воля на другото юридическо лице. Двете юридически лица са отделни, самостоятелни правни субекти, които формират своя собствена воля, която, макар и изразена от едно и също физическо лице като техен органен представител, е воля на отделните юридически лица, а не на техния представляващ/т.2 от ТР №3/2013 г. от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Според касатора от първи прочит на тези мотиви на въззивното решение и на материалите по делото става ясно, че съдът не е обсъдил всички доказателства и доводите на страните. Освен това съдът не е взел предвид очевидното обстоятелство, че акционерното дружество чрез своя органен представител е формирал воля на знание и съгласие със сключването на договора за наем. Тези пороци водят до очевидна неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция констатира, че от съдържанието на решението не може да се установи необсъждането на доказателствата и доводите от страните, а твърдението за неотчитане на обстоятелството кой е подписал договора за наем е невярно. Ето защо решението не може да се окачестви като очевидно неправилно, поради което не следва да се допуска касационното му обжалване на това основание.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси. При разрешаването на втория и третия въпрос въззивният съд се е съобразил с указанията, съдържащи се в т.5 на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. относно фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД/обедняване на ищеца, обогатяване на ответника и връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта/ и съответната тежест на доказване. Даденият от въззивния съд отговор на първия въпрос не е в противоречие с т.2 от ТР №3/2013 г. от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според тази точка волята на органния представител е волята на самото юридическо лице и към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице като органен представител по силата на закона на две търговски дружества не се прилага забраната на чл.38, ал.1 от ЗЗД. В случая касаторът не може да почерпи никакво основателно възражение срещу иска по чл.59 от ЗЗД от обстоятелството, че едно и също лице е представлявало акционерното дружество и кооперацията. Наемният договор е сключен от името на кооперацията и не обвързва акционерното дружество. Знанието на физическото лице не е съгласие от името на другото юридическо лице, както се опитва да го представи касаторът във формулировката на въпроса. Това знание може да е от значение за други правоотношения, но по никакъв начин не се отразява на наличието на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД-обогатяването на кооперацията, обедняването на акционерното дружество, което е собственик на отдадения под наем имот и на връзката между обедняването и обогатяването.

Присъждайки средната пазарна наемна цена съгласно приетото по делото заключение, а не сумата, с която кооперацията се е обогатила с получения от третото лице наем, въззивният съд е разрешил четвъртия въпрос на касатора в съответствие с практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 409/20.06.2012г. по гр. д. № 1411/2010г. на IV ГО, № 55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011г. на III ГО, № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 г. на II ТО, № 55/03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013г. на III ГО, както и в решение № 88 от 9.10.2020 г. по гр. д. № 1487/2019 г. на настоящия състав на III ГО и др. Цитираната съдебна практика не противоречи на Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Държателят на чужда вещ без правно основание може да получи доходи като я отдаде под наем, тъй като правото на собственост не е условие за действителността на наемния договор. Правото на собственика да получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не може да бъде поставено в зависимост от волята на това лице дали да реализира ли не доходи от държаната без основание чужда вещ, както и в какъв размер са тези доходи. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца се е намирала в държане на ответника, без той да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от възможността да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга страна – ответникът е държал една чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва в зависимост единствено и само от волята си. По този начин ответникът си е спестил сумата, изчислена на база наемната цена на този функционален тип имоти, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период. Затова ответникът дължи средната пазарна цена, определена от назначената от съда експертиза, а не наема, който е получил в зависимост единствено и само от собствената му воля/ решение № 88 от 9.10.2020 г. по гр. д. № 1487/2019 г. на III ГО/.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частта, обжалвана от ПК „Напред“ не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на „Пирдоп А“ АД 1350 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,