Определение № 256 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1351/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. Г., чрез адв. Б. против определение № 275/29.01.2020 г. по ч. гр. д. № 357/2020 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 14 – ти граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Г. срещу разпореждането от 23.10.2019 г. по гр. д. № 13417/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), II брачен състав. Жалбоподателят счита определението за неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частна жалба не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания правен резултат съставът на апелативния съд е приел, че атакуваният пред него акт не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, доколкото се касае за разпореждане, с което е оставено без уважение искане за отмяна на определение за даване на ход по същество на делото. Изтъкнато е, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частни жалби подлежат определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и такива, които са изрично посочени в закона. Определението, с което се дава ход на делото по същество не попада в посочените категории съдебни актове, респ. в тях не попада и разпореждането за оставяне без уважение на искане за отмяна на това определение. Развити са доводи, че определението за даване на ход по същество на делото слага край на етапа по събиране на доказателства, но производството продължава своето развитие с пледоарии на страните, постановяване на решение и пр. Изложените в частната жалба аргументи за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебно решение са счетени за ирелевантни с оглед предмета на производството по чл. 274 и сл. ГПК. Според апелативния съд оплакванията, че се касае до нарушения по уведомяване на страна в процеса и лишаване от правото й да участва в него, дори и при факта, че постановеното решение в това производство е окончателно, не рефлектират на правото на тази страна на защита срещу влязлото в сила решение, по пътя на отмяната (по чл. 303 ГПК), но не и по пътя на обжалване на разпореждането, с което е отказано да се отмени даден ход по същество на делото. Определението е правилно. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е регламентирал кои определения на съда могат да бъдат обжалвани самостоятелно (отделно) с частни жалби. В обхвата на приложение на горното правило попадат две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения, събиране на доказателства и т. н.) не попадат в посочените по-горе категории и не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, извън постановеното по делото решение. Законосъобразността на актовете от разглежданата категория се преценява от проверяващата инстанция, както вече се посочи, при обжалване на постановения по същество съдебен акт - когато това се предвижда от закона или в производство по отмяна на влязлото в сила решение - при наличие на законовите предпоставки за това. Разпореждането, с което не е уважено искане за отмяна на даден ход по същество на делото, не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на определенията, за които изрично в закона е предвидена възможност за обжалване. Когато страната по делото има оплакване за допуснати от съда съществени процесуални нарушения (вкл. и такива, довели до лишаване от правото й на участие в процеса), тя може да го заяви при сезирането (било при упражнено право на жалба или на молба за отмяна) на горната инстанция срещу постановеното по делото решение в първия случай, респ. на ВКС срещу влязлото в сила решение във втория. Друг е въпросът, че предвид характера на развилото се производство пред съдилищата – по Закона за защита от домашното насилие, решението на въззивния съд (СГС) е окончателно (вж. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН) и не подлежи на последващ инстанционен контрол, а молбата за отмяна на същото (което е израз на съдебно администриране на гражданските правоотношения) би била недопустима – предвид разрешенията по т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 / 2014 г. на ВКС, ОСГТК. След като в случая пред АС - София се е атакувал съдебен акт, който е извън обсега на контрола за законосъобразност от по-горна инстанция по реда на чл. 274 ГПК, то сезирането е процесуално недопустимо. Като е приел, че частната жалба има недопустим предмет и я е оставил без разглеждане съставът на апелативния съд е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,