Определение № 9478 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Европейски пътища“ АД, чрез процесуален представител против определение № 23738 от 12.06.2026 г., постановено по адм. дело № 13516/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е върната исковата молба на дружеството против Министерство на енергетиката, с която се претендира обезщетение за вреди от оттеглен мълчалив отказ на Министъра на енергетиката и производството е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Ответникът Министерство на енергетиката, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба от „Европейски пътища“ АД, гр. Пловдив, срещу Министерството на енергетиката за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 6 886 434,51 лв. АССГ е приел, че исковата молба е преждевременно подадена, тъй като ищецът след дадените указания изрично е посочил, че вредите са от незаконосъобразен мълчалив отказ, който е приравнен на индивидуален административен акт, както и че след като вредите са от мълчалив отказ, е необходимо да се проведе успешно оспорване пред ВАС и отмяна на този мълчалив отказ, за да се предяви искова молба за вреди. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл.204, ал.3 АПК не предвижда процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а сочи, че когато в исковата молба се съдържат твърдения за нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на този акт се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Установяването дали оттегленият акт е законосъобразен или не се извършва от съда в мотивите на съдебния акт по същество. Единствената специална процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, извън общите такива за всички искови производства, е предвидена в чл.204, ал.1 АПК. От обстоятелствената част на исковата молба обаче е видно, че тази норма не намира приложение в случая. Предвид изложеното в чл. 204, ал. 3 АПК следва да се тълкува във връзка с чл. 156, ал. 1 АПК в смисъл, че издаването на акт, чието издаване първоначално е отказано, е форма на оттегляне на административен акт по смисъла на чл. 204, ал. 3 АПК, поради което представлява положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск за обезщетение за вреди, като въпросът за законосъобразността на оттегления административен акт - мълчалив отказ следва да бъде разгледан в настоящото производство. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото настоящият състав не се е съобразил с дадените от ВАС указания в предходното определение. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,