Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г.

Решение № 91 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5023/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. С. С. от АК - С., против въззивно решение № 2985 от 30.04.2014 г., постановено по в. гр. д. № 13713 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 18.04.2013 г. по гр. д. № 5742/2012 г. на Софийски районен съд, 39 с-в, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу И. П. И. от [населено място], искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1 КТ, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата 8 874 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение на служителя да върне оборудване, предоставено му за ползване във връзка с осъществяване на трудовата му функция след прекратяване на правоотношението по трудов договор № 28/08.08.2007 г. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба И. П. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание адв. Н. моли да се остави в сила въззивното решение като правилно по подробно изложените съображения в представения писмен отговор. С определение № 21 от 06.01.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото - относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер, който в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, становището на насрещната страна и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1 КТ, за признаване на установено, че ответникът И. И. дължи на ищцовото дружество [фирма] [населено място] сумата 8 874 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение на служителя да върне оборудване, предоставено му за ползване във връзка с осъществяване на трудовата му функция след прекратяване на правоотношението по трудов договор № 28/08.08.2007 г., съгласно двустранно подписаните от страните приемо-предавателни протоколи, са неоснователни, тъй като е недоказан размерът на реално причинените загуби, съразмерно стойността на липсващите материални ценности, поради което искът за тяхната равностойност следва да бъде отхвърлен. Приел е също така за установено, че работодателят е предоставил на ответника процесното оборудване за служебно ползване до преустановяване на трудовото правоотношение, същият е притежавал качеството на материалноотговорно лице, на което е зачислено процесното имущество, като настъпилата вреда за работодателя е с неустановен произход и се изразява в недоимък и неотчетност на повереното имущество по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на основното трудово задължение на служителя да пази повереното му имущество и неблагоприятния имуществен резултат за работодателя. На поставения правен въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./. В тях е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. При така даденото разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по настоящото дело, основателно се явява оплакването на касатора, че неправилно искът е отхвърлен, поради това, че ищецът не е ангажирал доказателства за размера на обезщетението, което претендира. В тази хипотеза съобразно императивното правило на чл. 162 ГПК съдът е длъжен сам да определи размера, а ако това не е възможно, поради необходимост от специални знания, каквито той не притежава, да назначи вещо лице. В случая въззивният съд е счел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 207, ал. 1 КТ, за признаване на установено, че ответникът И. И. дължи на ищцовото дружество [фирма] [населено място] обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение на служителя да върне оборудване, предоставено му за ползване във връзка с осъществяване на трудовата му функция след прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно двустранно подписаните от страните приемо-предавателни протоколи, но го е отхвърлил, тъй като е приел, че е недоказан размерът на реално причинените загуби, съразмерно стойността на липсващите материални ценности. Като е отхвърлил иска, който е счел за основателен, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. В нарушение на съдопроизводствените правила не са събрани доказателства за размера на обезщетението, както и не са изложени от въззивния съд съображения относно размера, до който искът се явява основателен. Предвид разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК и с оглед допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се съобрази с дадените по-горе указания по прилагането и тълкуване на закона. При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на останалите касационни оплаквания в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, след като изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предвидените в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им. По претенцията за разноски пред касационната инстанция, въззивният съд следва да се произнесе при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,