Определение № 2956 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, чрез упълномощения юрк. А. Владимирова, срещу Определение № 1716 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 432/2025 г. на Административен съд София – град (АССГ), с което по искане на ФОРМАТТ БИЛДИНГ ПРОДЪКТС ЕООД, ЕИК 203252962, е спряно предварителното изпълнение на негово Решение № РЗМ-5800-1937/32-1088826 от 21.11.2024 г. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което се иска неговата отмяна. Счита искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за необосновано и недоказано, поради което съдът е следвало да го отхвърли. Иска се отмяната на обжалваното определение и отхвърляне на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. С допълнителна молба е направено и искане с правно основание чл. 233, ал. 3 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Определение № 1716 от 16.01.2025 г. Ответникът по частната жалба - ФОРМАТТ БИЛДИНГ ПРОДЪКТС ЕООД, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и прави искане обжалваното определение като законосъобразно и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, валидността, допустимостта и правилността на определението на предявените основания и след служебна проверка прие за установено следното: Частната жалба е подадена от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е и направеното искане с правно основание чл. 233, ал. 3 АПК. С Решение № РЗМ-5800-1937/32-1088826 от 21.11.2024 г. директорът на ТД Митница София е определил по митнически декларации, подробно описани в Таблица на стр. 20-28 от Решението ставка на допълнително (защитно) мито в размер на 25%, както и размер на допълнително възникналите публични държавни вземания за защитно мито в размер на 3 263 882,88 лв. и данък върху добавената стойност (ДДС) при внос в размер на 652 776,57 лв., заедно с дължимите лихви, съгласно чл. 59, ал. 2 ЗДДС, чл. 1 ЗЛДТДПДВ и чл. 114, §1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, считано от датата на приемане на всяка МД до окончателното им погасяване. Изрично е посочено, че решението подлежи на предварително изпълнение на основание и при условията на чл. 22, § 4 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 19б, ал. 2 ЗМ. Решението е обжалвано пред АССГ и в хода на съдебното производство е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като е посочено, че то ще причини на дружеството значителна и труднопоправима вреда, тъй като би довело до предсрочна изискуемост на вземането към дружеството по договор за банков и инвестиционен кредит и като краен резултат – до несъстоятелност. Посочено е, че дружеството не разполага с оборотни средства в претендирания размер, поради което едно насочване на принудително изпълнение срещу неговото имущество ще доведе до удовлетворяване на вземането на банката като привилегирован кредит и няма да постигне целения от митническите органи ефект на удовлетворяване на установените с процесното решение публични държавни вземания. С Определение № 1716 от 16.01.2025 г., постановено по адм. дело № 432/2025 г., АССГ е спрял предварителното изпълнение на оспореното Решение № РЗМ-5800-1937/32-1088826 от 21.11.2024 г. на директора на ТД Митница София. В мотивите е посочено, че данните за задължения към доставчици, евентуалната предсрочна изискуемост на банковия кредит и невъзможност за заплащане на възнаграждение на работници и служители съставляват обстоятелства, настъпили след издаването на оспореното решение, като същите са сигурни и доказани с представените с искането документи. Изтъкнал е и наличието на обществен интерес от спиране на допуснатото предварително изпълнение, тъй като от представените счетоводни документи се установява, че броят на заетите в дружеството работници и служители е 148. Определението е правилно. Искането с правно основание чл. 233, ал. 3 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Определение № 1716 от 16.01.2025 г. е необосновано и предвид неоснователността на частната жалба, също се явява неоснователно. Съгласно чл. 221, ал. 1 ЗМ обжалването на решението по чл. 19б ЗМ не спира неговото изпълнение. Законът за митниците не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което приложима се явява общата норма на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, съгласно която, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и това да е в резултат на новонастъпили факти. За да бъде уважено искането, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. Основани на представените доказателства с искането, обосновани и правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че в конкретния казус е доказано от оспорващия, че предварителното изпълнение на акт, установяващ публични вземания в особено големи размери ще му причини значителни и трудно поправими вреди. Друго не следва от факта, че дружеството вече е заплатило установените задължения за ДДС, което по-скоро е аргумент, че е добросъвестен данъкоплатец. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че данните и представените доказателства за бъдещи задължения към доставчици, служители и евентуална предсрочна изискуемост на банковия кредит, при предизвиканото от предварителното изпълнение на оспорения акт прекратяване на дейнастта на дружеството, представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК, като същите са сигурни и доказани от представените доказателства. Дружеството не разполага със свободни активи, които без да засягат дейността му и съществуването му като правен субект, могат да послужат за принудително изпълнение на задължението за мито и лихви по процесното решение. При това положение правилен е изводът на съда, че и общественият интерес ще бъде по-добре защитен, ако дружеството продължи да осъществява дейност, отколкото ако чрез предварителното изпълнение на митническото решение бъде предизвикано спирането на дейността му и неговата несъстоятелност, което определено би представлявало значителна и трудно поправима вреда. При този изход на спора, ответникът има право да му бъдат присъдени разноски по делото, но предвид липсата на искане за това, такива не се присъждат. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховен административен съд, Първи състав на Осмо отделение,