Решение № 9723 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15533/2013 г.

Решение № 9723 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15533/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна дирекция - "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП и по касационна жалба на Панайот Ташков Дишков от гр. Плевен, против решение № 468/01.10.2013 г. по адм. д. № 775/12 г. на Административен съд Велико Търново, съответно в частта с която е отменен и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 151102923/15.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта, потвърдена с Решение № 379/20.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, понастоящем директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново при ЦУ на НАП.

В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново са изложени доводи за необоснованост на решението и постановено в нарушение на материалния в отменителната част. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА изцяло. В останалата част, счита решението за правилно и оспорва касационната жалба на П. Дишков. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 211, 64 лв. за всяка инстанция.

В касационната жалба на Панайот Ташков Дишков са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона. По подробно изложени съображения се иска отмяна на решението в тази част, респективно - отмяна изцяло на РА и присъждане на всички направени разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна.

По същество, и двете касационни жалби са неоснователни.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени, при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК данъчни задължения, както следва:

• данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 6728, 20 лв. и лихви за забава;

• данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3292, 67 лв. и лихви за забава;

данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5656, 86 лв. и лихви за забава;

данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 9779, 37 лв. и лихви за забава;

данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 8061, 58 лв. и лихви за забава.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил частично акта за установените задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. като е установил дължим размер 2098, 15 лв. ведно със съответните лихви за забава и е отменил до установения с ревизията размер - 3292, 67 лв. и съответните лихви.

За този данъчен период съдът е установил, че при облагането по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК паричните потоци са обследвани по месечно с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи за всеки месец от данъчната година и по този начин е определена и данъчната основа, при месечно несъответствие между разходи и приходи. Методът, по който ревизиращите органи са определили разликата между доходите и разходите на жалбоподателя е неправилен и в противоречие със законови разпоредби. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон по месечно, вместо годишно. При годишния характер на облагането с данък по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като и по двата данъчни закона е данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, данъчната основа за облагане е коригирана от съда и на така определената база е определен размера на дължимия данък за 2007 г., като до установения с ревизията размер, данъкът е отменен.

Решението в тази част е правилно и съобразено със закона и практиката на Върховния административен съд, поради което касационната жалба на ДД"ОДОП" е неоснователна.

Неоснователна е и втората касационна жалба, подадена от Панайот Ташков Дишков, оспорващ пред първоинстанционния съд.

Въз основа на подробен анализ извършен в хода на ревизионното производство на доходите и разходите на ДЗЛ, правилно е прието, че са налице данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Подробно съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които са част и от доводите изложени в касационната жалба.

Правилно съдът е приел, че не е установен факта на предаване на сумите предмет на приетите по делото договори за предоставяне на заеми, като последните са оспорени от ответната страна, като частни документи.

Във връзка с оспорването са допуснати експертизи и на база техните констатации, правилно съдът е приел, че тези доказателства не следва да бъдат кредитирани.

Ревизията по реда на чл. 122 ДОПК е обусловена от констатации на органа по приходите, установяващи предпоставки по ал. 1 на чл. 122 ДОПК, както и обстоятелства за определяне на данък по чл. 35, т. 5 ЗДДФЛ, за част от периодите.

Безспорно установено е, че данъчно задълженото лице не е подавало годишни данъчни декларации за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г.

Такава е подадена за 2010 г., но в нея не е деклариран доход от отдаване под наем на недвижими имоти или извънтрудови правоотношения, нито са били твърдяни такива.

При тези доказателства правилно е определена и данъчната основа по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

От страна на касатора Панайот Дишков се претендират получени суми в заем от различни физически лица, като са представени договори за заем.

В хода на съдебното дирене е била назначена съдебно-химическо-графическа експертиза и са събрани гласни показания.

От представените договори с Ивайло Петков Иванов и Росин Денчев Кутев е видно, че същите са еднотипни по съдържание. В тях е посочено, че заемната сума се дава за неопределен срок от време, като крайната дата за връщането й ще се определи с анекс към договора. Такива анекси не са били представени, въпреки че са изтекли близо 10 години от твърдяното предоставяне на заемите и за тези суми обосновано административният орган и съдът са приели, че няма как да бъдат взети като приход за ревизирания период.

Що се отнася до договорите с гръцкия гражданин е видно, че те са сключени 2001 г. и 2002 г., а срокът за погасяване на задължението е една година и би следвало в предвид договорните клаузи заемът да е погасен. Освен това при ревизията данъчно задълженото лице не е твърдяло, че тези суми са налични. Дори и да се приеме, че в една и съща година, едни и същи суми следва да се отразят като приход и разход, не би повлияло на крайния резултат.

За договорите подписани от Гавро Дишков, Йовка Петрова Карабашева и Георги Димитров Галанов, от изготвената съдебно-химическо-графическа експертиза се установява, че в договора за продажба и анекса към него, както и разписката са с една и съща химикална паста, отпечатани са на печатащо устройство, различно от предходното и на различна партида от хартия. В случая логично и обосновано съдът е приел, че практически е невъзможно подписи, положени в различни периоди от време /на Гавро Дишков/ да са с една и съща химикална паста.

От друга страна данъчно задълженото лице никога не е твърдяло в хода на ревизията, че такива документи са налични. Относно заема от Георги Димитров Галанов по никакъв начин не е доказано предаването на сумата на твърдяната от жалбоподателя дата. Анализирайки параметрите на банковия кредит, теглен от Георги Галанов, правилни са изводите на съда, че сумата от 45 000 евро не би следвало да е разполагаема с оглед параметрите на целевото предназначение на кредита.

Следва да се споделят и изводите на съда и относно сумата, дадена от Йовка Карабашева.

По отношение на определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2008-2010 г., за тези процесни периоди основа по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК не са определяни, тъй като видно от съдържанието на ревизионния акт и доклада към него не са констатирани от ревизията превишения на установените в брой разходи над разполагаемите в брой парични средства на ДЗЛ. Спорът се свежда върху определените данъчни основи от доходи от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

През първият данъчен период - 2008 г. ДЗЛ е получавало парични преводи на сметката си от различни физически лица, като е вписано в преводния документ като основание - покупка на имот и две други суми, без посочени нито наредители нито основания.

Съответно, през втория данъчен период - 2009 г. са постъпили по сметката на лицето парични преводи от лица, включително и от Гърция, както и други суми, за които не е идентифицирано нито кой ги изпраща, нито на какво основание.

За последния данъчен период - 2010 г. отново по банковата си сметка ДЗЛ е получило парични суми от физически лица, посочени поименно, включително и от Гърция.

Поради неустановяване основанието за превод на сумите, в потвърждение изводите на приходните органи, съдът правилно е приел, че те правилно са приети като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и обосновано са част от формираните за процесните години данъчни основи по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Правилно администрацията не е възприела твърдението на ДЗЛ за определени суми, като върнат заем, във връзка с продаден имот, каквито не се съдържат в дадените обяснения на ДЗЛ и извършени насрещни проверки. Съдът, в тази връзка не е възприел като достоверно отчетеното в договора от 08.08.2008 г., предоставен едва в съдебно заседание и е оспорен от процесуалния представител на ответната страна. На какво основание са получена сумите, не е доказано по безспорен начин.

Правилно съдът е приел, че законосъобразно и в съответствие с разпоредбите на чл. 122, ал. 2, т. 4 и 16 от ДОПК във връзка с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ са определени основите по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за посочените по - горе три данъчни периоди. Решението и в тази част е правилно и следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение